Преди известно време оставихме за малко настрана темата за управление на времето, за да се занимаем с темата за целите и целеполагането. Оттогава мина много време, но не сме забравили за нея, а просто подготвихме и нещата, които ще са ни необходими по-нататък, за да продължим с представянето на нашия метод. И докато целите са безспорно най-важният стълб на методологията ни, то управлението на времето е основният инструмент, който имаме на разположение за постигането им. В началото показахме как да започнем с управление на времето си (тук и тук) и разяснихме, че ще спазваме принципа на последователно подреждане и на незабавно въвеждане при използването на нашата система. След това направихме едно просто упражнение, с което да подготвим графика си. И след това, разбира се, дадохме практически ръководства в текст и видео, в които разяснихме техническата част или кое как се случва на практика.
От техники към метод
С усвояването на всичко това всеки, който е тръгнал да изгражда собствения си метод на лична ефективност, може спокойно да използва наличните технически средства, за да управлява времето си по-добре и съобразно целите си. Достатъчно ли е това? Не, не е достатъчно. И ако уважаемият читател се пита защо, то отговорът може и да не е толкова очевиден, но определено е ясен. Ефективното използване на телефона, календара, персоналния асистент и всички други достъпни средства със сигурност много помагат, но им липсва един съществен елемент. Те могат да бъдат използвани, но сами по себе си не включват метода, по който да ги използваме. Да създадем ефективен метод за тяхното използване е изключително наша, човешка задача и, уви, технологиите все още не могат (а много е вероятно и никога да не могат) да ни спестят това усилие. Отчасти дискутирахме тези въпроси в Какво е помощна технология, но това далеч не изчерпва темата.
Едно от критичните изисквания за всеки метод е да има обратна връзка от резултатите от прилагането му. Затова и не можем да имаме метод за управление на времето си само като използваме приложенията и техническите средства подръка. Трябва във всеки един момент да можем да кажем какво ни носи управлението на времето ни и дали ни помага да постигаме целите си. Обърнахте ли внимание на израза „във всеки един момент“ в предното изречение? Това може и да звучи доста примамливо, но на практика е трудно осъществимо и всъщност повече пречи, отколкото помага. Поради тази причина по-удачно е не постоянно да следим накъде ни води графикът ни, а периодично да правим одит на това как използваме времето си. Колко често трябва да се прави този одит е въпрос, по който може много да се дискутира. Тук в Лична ефективност ще предложим примерна схема на тези одити на графика, но те не бива да се приемат като догма. Още повече че често се случват и събития в живота ни, които изискват от нас гъвкавост и преподреждане на приоритетите.
Можем ли да имаме идеално разпределение на времето?
Отговорът на този въпрос е еднозначен и той е не. Кое тогава е най-доброто разпределение на графика ни? В Лична ефективност смятаме, че най-добро е онова управление на времето, което най-много ни приближава до постигането на целите ни. Една такава трактовка може и да звучи малко суха и лишена от жизненост, но ни е необходима, за да можем ясно да следим ефективността от личния ни метод. Въпреки че за това ще говорим повече, когато разясняваме начина на провеждане на самия одит, и тук ще очертаем някои неща. Най-напред
Как да разберем дали графикът ни обслужва целите ни?
За да можем да отговорим на този въпрос, са необходими две неща:
- Периодично да ревизираме начина, по който оползотворяваме (или губим) времето си, както и
- Да следим метриките, които използваме за целите си (за това говорихме в края на тази статия)
Затова и са ни необходими одити на графика, за да следим количествените и качествените параметри на нашия път към собствената ни промяна. А горните две отразяват именно това измерение от живота ни. А ако кажем същото в малко по-прости думи (и без да го изчерпим), в постигането на какво каква част от времето си. Разбира се, има и още причини да правим такова периодично упражнение. Тук ще споменем само още две, които са по-важни.
Променят се целите, променя се и графикът
Дори и към дадения момент да можем убедено да кажем към постигането на каква цел се стремим, това не означава непременно, че след година, две или десет тази цел ще е все още актуална. Живеем динамичен живот и да вярваме, че такова нещо е възможно, граничи със самозаблудата. Затова и когато приоритетите ни се променят и целите ни вече са други, това налага и промяна на начина, по който управляваме времето си. И това е неизбежно, тъй като, да си припомним, графикът е нашето основно „оръжие“ в постигането на целите ни. Одитът само може да ни помогне да отразим новата реалност от областта на абстрактните цели в конкретни събития и напомняния в календара ни.
За всичко ли ни е необходим график?
Разбира се, че не. Понякога целта ни е да усвоим умение или да изградим навик. С времето тази (често средносрочна) цел, разбира се може да бъде постигната и използването на календара изиграва своята роля. Какво се случва тогава с този отрязък от време? Той разбира се не изчезва, но не винаги е необходимо на рутинните действия да отделяме внимание в календара си, особено ако те са се изградили до степен на навик. Тук бързам да кажа, че и обратното е съвсем резонно. Нека за момент приемем, че имаме средносрочна цел „Редовно да правя сутрешна гимнастика“, която е част от по-голяма приоритетна цел в областта на собственото здраве. След като редовно сме отделяли време за тази цел, сме успели (обикновено след четири до осем седмици) да изградим навик всяка сутрин още със ставането да правим порцията си упражнения. До голяма степен това започва да не отнема волево усилие и именно в това се крие силата на навика. Необходимо ли е това да заема място в календара ни? От една страна да, за да можем да следим времето като заето, но от друга страна със сигурност един изграден навик вече не заслужава същото внимание. Това е нещо, което вече сме постигнали и е време да насочим усилията и вниманието си към следващата стъпка в развитието ни.
Нека останем сега в същия пример и да речем, че по някакви причини (не, няма да му казваме мързел ;-) ) сме започнали да позабравяме за нашата гимнастика. Това разбира се изобщо не се вписва в постигането на целта ни и нека бъдем откровени, е леко отстъпление. Но, както е добре известно на всички военачалници, изгубената битка не винаги е изгубена война. И тук идва мястото на обратния процес. При следващия одит на времето спокойно можем да добавим отново време за гимнастиката си. Така ще насочим отново усилие и внимание към тази си средносрочна цел, която по стечение на обстоятелствата сме изпуснали за момент от поглед. От опит трябва да кажа, че този път събуждането на навика (защото той вече е изграден) ще е много по-лесно.
Това накратко бяха причините, поради които е необходимо периодично да ревизираме графика си. За самия начин, по който това може да се направи, ще говорим отделно. Още повече, че различните етапи в управление на времето изискват от нас да направим и различен одит. Докато се занимаем с това обаче има още малко време, което вие можете да оползотворите като коментирате по-долу, както и в социалните мрежи. Разбира се, въпросите си можете да задавате както по същите тези канали, така и на страницата ни за контакт.