Кои характеристики на перспективата ни за бъдещето са важни за нас и защо (Структура - продължение)

Част 2 - Структура (продължение)

В предишната част на тази публикация започнахме да разглеждаме структурата на Перспективата за бъдеще. Там започнахме в това доколко добре са представени сред целите ни всички области от живота ни. Тук ще продължим с другите два основни въпроса, на които е добре да отговорим, ако искаме да имаме добра представа за перспективата си за бъдещето, както и за целите, които я изграждат.

Има ли Перспективата за бъдеще (ПБ) добра времева структура?

Какво ще рече времева структура?

Нека за момент разделим целите си на три условни групи според времето, за което се отнася изпълнението им. Нека бъдат дългосрочни, средносрочни и краткосрочни цели. Или ако заимстваме малко терминология от военните, можем да ги наречем стратегически, тактически и оперативни. Независимо какво наименование ще използваме, дългосрочните (стратегически) цели се отнасят до целия живот. Срокът на тяхното изпълнение или е постоянен, или се простира отвъд нашето съществуване. Средносрочните (тактически) цели са тези, които отнемат месеци и години, за да бъдат постигнати. Краткосрочните (оперативни) цели, са целите, които си поставяме за тази седмица или този месец. Те са най-близко до плановете, но за тях малко по-късно. Да имаме времева структура ще рече, че можем да разделим условно перспективата си за бъдещето на тези три зони на изпълнение.

А какво ще рече добра времева структура?

Да имаме такова условно разпределение на времето за постигане на целите си е нещо добро, но далеч не достатъчно. Добрата времева структура имаме тогава, когато средносрочните ни цели работят за постигането на дългосрочните, а оперативните и ежедневни задачи ни приближават стъпка по стъпка към постигането на тактическите ни цели. Иначе погледнато, можем ли да отговорим на въпроса: Имаме ли за всяка наша житейска цел ежедневни цели и задачи, които постигат средносрочните ни цели подчинени на нея? Или

Имаме ли дупки в ПБ?

Просто казано можем ли да проследим „веригата“ и да кажем коя от целите, по които работим тази седмица, е принос към средносрочната ни цел за края на следващата година и как това постига житейските ни цели. Тук само маркираме набързо темите и това може би оставя неясноти и бели петна, но това е съвсем ОК. По-нататък ще направим упражнение именно по тази тема и там графично ще можем да видим къде са времевите „дупки“, кои дългосрочни цели са останали без покритие в настоящето и близкото бъдеще, а също така и кои краткосрочни цели не виждат особена перспектива. Засега е достатъчно да знаем, че времевата свързаност на целите ни е от голяма важност.

Добре формулирани ли са целите ни?


Нито една цел не струва много, ако не може за нея да бъде приведен в изпълнение конкретен план, чрез който тя да бъде постигната. А за да може от просто желание да се стигне до цел, а от там и до план за нейното изпълнение, целта ни трябва да отговаря на някои критерии. Едва ли ще кажа нещо ново, но формулирането на целите винаги е тема, по която има какво да се каже. Това не е случайно. Просто от това как е формулирана, зависи дали ще можем да я приведем в изпълнение и дори дали можем да разберем кога е постигната една цел. Могат много неща да се изброят, но три са основните параметъра, които подготвят целта във форма, която позволява добра работа с нея. На всяко от тези три можем да посветим отделна не малка статия по въпроса. Но, както и по-горе казах, тук само маркираме темите.

Конкретна ли е целта?

Да имам добро реноме“ не е конкретна цел. „Доброто реноме“ е нещо много, много относително и най-вече субективно. Зависи от мнението на хората около вас. Така формулирано е по-скоро израз на желание за нещо, но е доста далеч от конкретна цел. „Да бъда добре приет от колегите си“ е малко по-конкретен израз на почти същото, но също е далеч от конкретика. „Да имам значими смислени отношения с колегите си“ звучи малко по-добре, но това само при положение че ясно разбираме какво се включва в „значими“ и „смислени“. От друга страна „Да мога да разчитам на помощ, както и да помагам на колегите си“ звучи доста по-различно, но с постигането си определено включва „доброто реноме“ поне сред една от значимите социални сфери – професионалната. Освен че е по-конретен израз на неясно желание, така формулирана нашата цел става и по-лесно измерима, но за това след малко.

Има ли целта краен срок?

Никой не обича срокове. И макар понякога крайните срокове да изглеждат като средство, което някой е измислил, за да ни тормози, не случайно ги има. Срокът е начин да поставиш край на нещо, да посочиш неговата завършеност. В този смисъл няма как да приключиш с някоя дейност или задача, ако няма някаква точка, която да определя нейното постигане. Поставянето на такава крайна точка се постига по два начина и единият е именно крайният срок. За която и да е цел е важно да бъде постигната (иначе не би била цел) и определянето на крайния ѝ срок е начинът да знаем кога този момент е настъпил. Затова и поставянето на срокове на целите е важно, за да не се „губим“ из времевата карта на нашата Перспектива за бъдещето.

Може ли да бъде измерено постигането на целта?

Другият начин да постигнем завършеност на една цел е като в крайна сметка я постигнем. С по-простите цели, които понякога можем да сведем и до обикновени задачи, въпросът с измерването почти не стои. В крайна сметка, ако имам за цел да се обадя на някого, или съм го направил или не. Т.е. не мога да измеря прогреса на този процес. Или по-точно казано, мога но не си струва времето и усилията. С по-сложните цели нещата стоят малко по-различно. Важно е да можем да измерим докъде сме стигнали със съответната цел. Така няма да се губим и ще знаем каква част е изпълнена и какво остава. И тук веднага възниква един важен въпрос:

Каква метрика да изберем за съответната цел?

Това е сериозен въпрос и успешното изнамиране на нещо, което адекватно измерва целта си е цяло изкуство само по себе си. Тъй като няма две еднакви цели, няма как да има и два еднакви измерителя. Още повече, че целите ни са силно индивидуални и субективно емоционално натоварени. Да се овладее изкуството на меренето, постижението на целите изисква практика и опит. Този опит трудно би могъл да се предаде чрез писан текст, тъй като е силно индивидуално умение. Както вече се досещате, тази тема най-добре би била разгледана в индивидуална консултация или обсъждане с други хора, които вече са се сблъсквали с такъв проблем. Тук само ще отбележим два основни момента, на които трябва да обърнем внимание, когато подбираме метриката си.

Метриката свързана ли е с целта?
Най-просто казано, това което мерим адекватно ли представя постигането на нашата цел. Например, ако работата ми е да проверявам, и за да извърша проверките е необходимо да ги уговарям предварително, коя е адекватната метрика? Ако избера телефонните обаждания, те също ще са част от работата ми, дори понякога може би по-голямата част. Но това, което наистина мери, е количеството завършени проверки. Иначе казано, параметърът, който мерим, трябва възможно най-точно да представя целта, която имаме.

Метриката е обратна връзка
Това ще рече, че това, което измерваме, трябва да идва като информация от целта и дейността, която упражняваме, а не обратното - да идва от нашите действия. Ако използваме пак горния пример, количеството обаждания е действие, което ние извършваме. Т.е. то е „права връзка“, нещо което идва от нас и е насочено към целта. А количеството завършени проверки е „обратна връзка“ – информация, която идва от целта към нас. Нашите действия могат да мерят, но могат и да не мерят постигането на целта. Те са нашето вложено усилие в конкретните задачи. Не винаги нашето усилие води до съответния резултат.

Ако не съм достатъчно добре организиран, мога да проведа много обаждания и те да не доведат до реално завършени проверки. Ако не мога да подредя графика си добре, ще съм вложил цял ден и доста усилия, но това няма да доведе до по-добър резултат. Именно затова измерването на нашето усилие не е адекватна метрика, която да ни покаже как се справяме и докъде сме стигнали. Само информацията, идваща от целта към нас, може да ни послужи за добър измерител.


Обобщение

С тази и предишната публикации изчерпваме основните въпроси, които трябва да вземем предвид, когато оценяваме структурата на ПБ. Нека пак да ги припомним накратко:
  • Има ли цели от всички житейски области?
  • Има ли ПБ добра времева структура?
  • Добре формулирани ли са целите ни?
Именно отговорът на тези три въпроса, когато правим упражненията в следващите статии. Там ще покажем един прост начин, по който да онагледим за себе си и направим бърза оценка на собствената ни ПБ. До тогава чувствайте се свободни да задавате въпросите си както в коментарите по-долу, така и чрез формата ни за контакт

Няма коментари:

Публикуване на коментар