Кои характеристики на перспективата ни за бъдещето са важни за нас и защо (Структура)

Част 2 – Структура


В предишната част говорихме за Дължината на Перспективата ни за бъдещето. Там си говорихме за това как настоящите действия се разбират като полезни или целесъобразни за постигането на бъдещи цели. Ако трябва да сме още по-конкретни, да се позовем на науката и да задълбаем в Expectancy-value theory, трябва да кажем, че полезността (utility value) на една настояща задача е това колко добре тя е свързана или интегрирана с настоящи или бъдещи цели, т.е. доколко тази задача е интегрална част от бъдещите ни цели и следователно от перспективата ни за бъдеще (ПБ). И ако оставим настрана сухата научна теория и се концентрираме за момент само върху интеграцията с целите ни, ще можем да надникнем в другата важна характеристика на ПБ, а именно структурата ѝ.

Докато дължината на ПБ ни показва докъде се простират очакванията и плановете ни, то структурата ни показва колко реалистични и постижими са те. Можем да имаме много добри житейски цели, но тяхното постигане е немислимо без междинни стъпки, които полека и по малко да ги изграждат. Както казахме и в Защо целите ни са толкова важни , именно целите са конструкцията, арматурата или скелетът на нашата „постройка“, наречена бъдеще. От това как е изградена тази арматура зависи и здравината на нашата „къща“. Структурата на ПБ е белегът, който ни показва в какво състояние са основите на бъдещето ни. Затова и си струва тя да бъде изучавана и при необходимост променяна. И това е индивидуална задача на всеки от нас. Никой не може да постави моите лични цели освен мен самия, както и никой не може да съгради бъдещето, което аз искам, вместо мен. Затова и да познаваме структурата на личната си ПБ е много важна и отговорна задача. Отговорност, която носим пред самите себе си, както и пред хората, които обичаме. 

Когато сме изправени пред задачата да оценим структурата на собствената си ПБ, обикновено настава малко объркване. Макар и общият поглед да изглежда достатъчен, това далеч не е така и ако искаме истинска оценка на този важен параметър, е добре да не се ограничаваме само с преценка „на пръв поглед“, а да анализираме добре ситуацията. Все пак нека не забравяме, че това е структурата на нашето собствено бъдеще. Нали не искате след време да разберете, че сте гонили вятърни мелници, защото не сте отделили достатъчно внимание на перспективата си за бъдеще, когато сте могли? И така, откъде да започнем? Има три основни въпроса, отговорът на които е добре да знаем, когато оценяваме структурата на ПБ. Най-напред 

Имаме ли цели от всички житейски области?


Може първоначално да изглежда странно, но ние хората сме страшно едностранчиви същества. Прилепваме към различни теми, понякога вещи, а понякога и към цели дейности, които ни се струват важни. И продължаваме да го правим много след като тези дейности са загубили важността си. Предполагам всички сме наясно какво е работохолизъм. Като оставим настрана какво представлява самото поведение и неговите ефекти, можем да кажем, че това е типичен пример за едностранчиво поставяне на цели. Работохолиците са хората, чиито цели се свеждат най-вече до работата и това разбира се е за сметка на всички останали области от живота. Абсолютно същото може да се каже и за хората, които правят точно обратното и издигат в култ удоволствието в различните му форми. И те поставят цели едностранчиво, като пренебрегват важните неща, които могат да имат сериозни последици. И с това примерите не се изчерпват. 

Разбира се, всички ние имаме приоритети и поставяме едни неща преди други. Отделяме повече време и енергия за нещата, които са по-важни за нас и по-малко за други, не толкова важни, според мнението ни в момента. В това само по себе си няма нищо лошо. Лошото е, когато едни области от живота ни изостават в развитието си. Дори и да станем прекрасни професионалисти и да сме най-добрите в работата си (ако такова нещо съществува изобщо), това едва ли ще ни направи по-добри съпрузи или родители. Даже изгледите са точно за обратното. Може да сме много добри съпрузи и родители, но това не означава, че социалната ни компетентност е на ниво и социалните ни контакти ни удовлетворяват. Може и да сме социално компетентни или направо да сме „звезда“ в социалното си обкръжение, но това не означва, че можем да изградим здрава емоционална връзка със значимите за нас хора, тъй като емоционалната компетентност е нещо съвсем различно. 

Горното изброяване може да продължи много и примерите да бъдат най-различни. Важното в случая е, че човекът е цялостен организъм и балансът в неговото развитие е от особена важност. Ако позволим едни области от живота ни да се развиват за сметка на други, това рано или късно ще се отрази върху цялото ни функциониране. Ще имаме ясна визия и добро развитие в един аспект, а други аспекти от живота ни ще страдат, тъй като ресурсът от време и психична енергия, с който разполагаме, няма да е достатъчен и за тях. Затова е важно, когато оценяваме структурата на ПБ, да видим ясно кои сфери са добре представени сред целите ни и кои не толкова или направо липсват. Може и да се учудите, но след като направим упражненията за първоначална оценка на целите ни (в някоя от следващите статии), ще видите колко едностранчиво могат да са представени те. 

След като посяхме малко материал за размисъл, засега ще го оставим да отлежи и ще продължим със Структурата на Перспективата за бъдеще в следващата част.