Енергия и изчерпване на Аз-а (откъс от книгата „Ефективност“)

Психолозите понякога са ужасни хора! Способни са да ви измъчат така, че да го помните цял живот. Нещо подобно правят и Рой Баумайстер и колегите му, когато провеждат изследване, което по-късно става известно като „експериментът с репичките“. За да изпълнят пъкления си замисъл, те използват пресни, току-що изпечени, ухаещи и вкусни шоколадови бисквитки. Пристига безпомощната жертва на експеримента и някой от изследователите го въвежда в чакалнята. Там на масата има цяла тава ухаещи пресни бисквитки и една купа с репички. Докато оставя човека да чака реда си, този зъл научен демон казва: „Гледай сега, тези бисквитки не са за теб, тях сме ги подготвили за един друг експеримент, ама няма къде да ги сложим. Затова сме ги оставили тук, но, моля ти, се не ги яж, защото ще ни трябват, а репичките вече не ни трябват, от тях можеш да изядеш колкото искаш.“ И така, без изобщо да подозира, човекът, който си мисли, че чака реда си да бъде изследван, вече участва в експеримента. За да бъдем честни, трябва да кажем, че не всички изследователи са толкова лоши и на половината от изследваните лица им е било позволено да опитат бисквитките. След това и двете групи са били подложени на нерешими задачи и е измерено времето, за което полагат усилия да ги решат, преди да се откажат.
Оказва се, че хората, които е трябвало да устояват на изкушението да изядат бисквитките, издържат значително по-малко след това. Това е много важно откритие. Способността ни да се контролираме, или волята ни, е изчерпаем ресурс! Или поне временно изчерпаем. Ако го изчерпим в някаква задача, то след това може и да не ни стигне за следващата, а никой от нас не иска в един момент да загуби способността да контролира поведението си. Това може да има сериозни социални последици. Така изниква и следващият въпрос: Кои са тези задачи, които изчерпват този ни ресурс? Всъщност споменатият експеримент е част от група изследвания. Там, освен да устояват на изкушението, изследваните лица са „измъчвани“ и по други начини. Това включва участие в ситуация, която противоречи на техните нагласи, като да изнасят реч, която да убеди колегите им студенти в ползата от повишаването на студентските такси. Карат ги и да сдържат емоциите си и да не ги показват с нищо, докато гледат емоционално заредено видео съдържание. А също така най-безпощадно изчерпват волевото им внимание, като поставят напълно безсмислени задачи за откриване на букви на лошо отпечатани и зле осветени листи, запълнени с безсмислен набор от всякакви знаци. Казах ви, че психолозите могат да са ужасни хора!

Както експериментите показват, всички тези усилия изчерпват волевия ни запас, което е друго важно откритие. Не стига че волята ни е ограничена, ами и доста неща „изсмукват“ ресурса ни. Сдържането на емоциите, контролираното поведение или себеконтрола, правенето на избор, вземането на решения, планирането на задачи, концентрацията на вниманието, постоянството в изпълнението на нещо, изпитването на болка, всички тези наглед несвързани неща изчерпват едно и също нещо – запасът ни от воля. Някои от тези неща са по-трудни, други не толкова, но всички в крайна сметка черпят от волята ни и в края на деня рискуваме да сме изпразнили „резервоара“. Емоционалните състояния са по-трудни за справяне и ако са силни, могат да изискват много усилие. Ние по принцип не можем да избираме какво настроение ще ни завладее или каква емоция ще предизвика някое събитие. Когато резервите ни са изчерпани, лесно можем да изтървем контрола над поведението си. За съжаление останалите членове на семейството често стават жертва на такава неспособност за контрол. Ако се замислите, сигурно и в своя живот ще откриете примери. Цял ден на работа, задачи, които искат концентрация, плътен график и мобилизация. Когато най-накрая се приберете вкъщи и сте решили, че е време за почивка, нещо дребно се изпречва на пътя ви. Дали детето ще направи някоя беля, дали партньорът ви ще закъснее или каже нещо не на място, или пък нещо друго, просто няма значение. В ситуация на изчерпан волеви запас най-малките неща могат да отприщят силни емоции и това да доведе до скандал и безсмислени спорове. Вярвам ситуацията е позната на много от вас. Друг пример – цял ден сте търчали по задачи, в края на деня сте в супермаркета и търсите нещо за вечеря, минавате покрай щанда с бирата и си казвате „Какво пък толкова, цял ден съм бачкал, заслужавам една бира“. Независимо дали това е полезно за здравето ви, или не, просто не можете да мислите за това, защото няма останал ресурс, да не говорим за устояване на изкушението на вкусната напитка.

Това състояние, в което способностите ни да упражним волята си са на минимума или съвсем са приключили, Баумайстер нарича „изчерпване на Аз-а“. Нека да видим какво е характерно за него.

 Публикуваме серия от откъси от книгата „Ефективност“. Цялата книга можете да изтеглите от тук или като сканирате QR кода по-долу.


Няма коментари:

Публикуване на коментар