Случаят Финиъс Гейдж (откъс от книгата „Ефективност“)

...Тази предна част на кората на мозъка си е спечелила славата на едва ли не „човешки“ индикатор. Свързва се със способността ни да водим разумен начин на живот и изобщо с всичко, което ни отличава от животните. Тук може би трябва да направим известно разграничение. Дали разумът е това, което ни отличава от животните? И дали префронталните дялове, като уникални за човека структури, са свързани с когнитивните ни способности? Дали способността да мислят прави хората хора, или нещо друго? За да проясним малко тази мъгла, ще разкажем един превърнал се в христоматиен случай.

В един късен септемврийски следобед в лятото на 1848 година един млад работник на новострояща се железопътна линия в Нова Англия претърпява инцидент. За да преминат през скалисти терени, железниците често използват взрив, за да освободят място за новата линия. При разсейване по време на взривни работи, той неволно предизвиква искра, преди да е завършил подготовката и насипаният в скалната дупка барут се взривява. Двадесет и пет годишният Финиъс Гейдж все още е надвесен над дупката и държи метален лост в ръка. Лостът е специално изработен за него и обикновено му служи при поставянето на заряда. Именно с него Финиъс подава искра, когато удря скалата. Същият този лост при взрива пробива лицето му малко под лявата скула, преминава през черепната кутия и отлита на няколко метра. Младият работник пада възнак и е отнесен на ръце до волската кола, която го пренася до близкия град.

Тогава започват изненадите. След такова „прострелване“ с еднометров метален прът директно през левия фронтален дял на мозъка се очакват сериозни поражения, но все пак младият човек може да ходи и макар с помощ, сам слиза от каруцата и чака доктора. При прегледа отговаря на въпросите му и не се наблюдават парализи и парези. Също така самият лекар го описва като „...нищо друго освен с разума си“, a е можел да срещне пръстите си през двата отвора в черепа и да вижда как пулсира мозъкът. След възпаления, треска и абсцеси, само след два месеца Финиъс Гейдж е обявен за здрав и продължава живота си. Нещо друго обаче се наблюдава. Поведението на Финиъс се изменя по труден за описание начин. Д-р Харлоу, чиито усилия спасяват Гейдж от инфекциите на травмата, не споменава много за това, докато пациентът му е жив. По-късно обаче излиза подробно описание на случая и по самите думи на лекаря балансът между интелектуалните способности на пациента му и животинските тенденции в него се разрушава. Става непостоянен, раздразнителен, изпада в състояния, в които ругае и псува неконтролируемо, не зачита хората около себе си, не търпи възражения и съвети, когато противоречат на желанията му. В същото време непрекъснато прави нови планове, които не оцеляват много дълго и скоро биват изоставени без развитие. Става капризен и поведението му понякога е детинско. Очевидно Финиъс Гейдж има проблеми с контролирането на импулсите си, но всичко това не е съществувало преди инцидента. Точно напротив, той е описван като съзнателен и отговорен работник. Ръководил е работата на цяла бригада, сключвал е договорите с компанията и е разпределял заплатите и задълженията. Преди инцидента го описват като човек, който последователно е следвал плановете си, умен и успешен. Пълен контраст на личността му след това.

Източниците са стари и не толкова надеждни, колкото ни се иска, и не можем да кажем със сигурност кога са се появили тези разлики и кога са изчезнали. Антонио Дамазио и Малкълм Макмилън дават два доста различни погледа върху историята на Финиъс Гейдж. Може би тези изменения на личността са само временни и след години настъпва постепенна социална рехабилитация. Има основания да се смята така. Години след инцидента Гейдж извършва успешно отговорна работа в Чили, за която е немислимо да не може да контролира поведението си, а и нашият мозък е уникален орган и има способността да замества функциите. Когато имаме увреден участък от кората, ако неговата работа може да се замести от някой друг, то се случва точно това. Разбира се, случаят не винаги е такъв, но пластичността на мозъчната кора е много важен фактор във възстановяването на органа, както и в процесите на учене. Може би именно благодарение на компенсирането на изгубените функции той успява да продължи живота си сравнително успешно.

Това, разбира се, е класически случай и важна част от историята на невропсихологията, но за нас той е важен заради друго. Финиъс няма проблем с когнитивните си процеси. Може да мисли нормално, да говори, да смята и изобщо разумът му не е пострадал. Това, което е пострадало, е способността да управлява тези си способности. Ако го гледаме през призмата на съвременната наука, трябва да кажем, че страдат именно волевите процеси. Учудващото в случая по-скоро е, че страдат само те, което води до социалните му проблеми. В известен смисъл можем да кажем, че това дали разумът ни функционира нормално няма чак такова значение за живота ни. Разбира се, ако не можем да мислим логично, няма да сме в много завидно положение, но при повечето от нас това не е така. От друга страна, дори и да имаме добре развит интелект, ако не можем да го управляваме, той няма да ни е от голяма полза. Излиза, че волята ни е много по-ключов фактор в това как управляваме живота си. В същото време всеки от нас е чувал за IQ и тестове за измерване на интелект. Има ги дори и в учебните програми и интелектуалното развитие при децата е много важен фактор за оценка както в училище, така и по принцип. Изобщо положили сме доста усилия, за да можем да измерим, следим и вземем мерки, ако нещо с интелекта ни не отива на добре. А какво да кажем за волята? Някой изследвал ли е волевите ви способности? Да сте участвали в специализирана учебна програма, която да ви учи как да отлагате удоволствието и да сте по-дисциплинирани? Едва ли. По въпроса за волята почти нищо не правим, поне не целенасочено. Разбира се, няма учебна програма, която да може да е полезна, ако този, който я изпълнява, няма дисциплината да седне и да поучи поне малко. Затова и покрай другите неща ученето в училище изгражда и дисциплина, т.е. тренира волевите ни качества, но обикновено това не е целенасочено и доста често дори и да има резултат за учебния материал, програмата може да е напълно безполезна по отношение на тренирането на волята.
Публикуваме серия от откъси от книгата „Ефективност“. Цялата книга можете да изтеглите от тук или като сканирате QR кода по-долу.


Няма коментари:

Публикуване на коментар