За какво ни е все пак вниманието? (откъс от книгата „Ефективност“)

...Много от заобикалящата ни среда е конструирана с цел да привлича вниманието ни, като това не винаги обслужва нашите интереси и ценности. Когато някой „прихваща“ вниманието ни с реклама, то целта обикновено е да станем потребители на рекламирания продукт. Дали това отговаря на нашите желания е съвсем друг въпрос, а дали ние имаме желанието изобщо да влагаме време и енергия в гледането на реклами, които обслужват нечий чужд интерес, е още по-важен въпрос. Затова и активното филтриране на средата около нас може сериозно да повлияе на разбирането ни за нея.

Такова филтриране е цел на пропагандата от всякакъв вид. Да дадем няколко примера:
  • Във видеореклама красива млада дама се опитва да ме убеди колко лесно и удобно е да взема кредит, за да си купя автомобил.
  • Статия в интернет сайт подробно разяснява вредите от недостига на магнезий в тялото. Страницата е изпъстрена с реклами на хранителни добавки с магнезий.
  • На 24 октомври 1942 г., при редовния инструктаж на журналистите, имперският министър на отбраната на Третия райх, Паул Йозеф Гьобелс, издава заповед сред народа да се разпространи слух за прилагането от немската армия на „нечувано ефективно оръжие“. Само месец по-късно тръгват слухове за нов вид немска танкова огнехвъргачка, способна да потопи в огън шест и повече етажна сграда. А също така и за ново скорострелно оръжие, способно да произведе 3000 изстрела в минута.
  • На 16 януари 1991 г., с началото на операция Пустинна буря, срещу Ирак се насочват самолети и оръжия от ново поколение. Средствата за масова информация ударно оповестяват новата „високотехнологична“ война на американците. Съобщават се всякакви подробности за точни въздушни удари, космически средства за разузнаване, невидими самолети и крилати ракети с висока точност. Според същите източници поради точността си тези оръжия не нанасят щети на цивилни обекти.

Какво е общото във всички тези примери? Авторът на посланието им има за цел да привлече вниманието ни и да запълни входа ни само с част от информацията, която касае темата. По този начин може да филтрира1 и формира нашето разбиране по въпроса. След като това е единственият ни вход, ако знаем малко по дадена тема и през него премине само филтрирана през нечия гледна точка информация, то шансът нашето мнение до голяма степен да се припокрива с желанието на този, който е съставил посланието, е доста голяма. Всеки от горните примери се опитва да направи именно това. Дамата от видеото ни казва колко е лесно да вземеш кредит, но пропуска най-съществената информация, а именно цената му и каква ще бъде лихвата. Статията, посветена на магнезия, надълго и нашироко говори за ползите от него, но пропуска много важен, отдавна известен на науката факт, а именно, че неорганичните съединения на магнезия само преминават през организма, без да участват в процесите. Само когато този минерал е част от органично съединение, има шанс да бъде усвоен и ползите от него да са реални.

Гьобелс, използвайки анонимността на разпространителите на слухове, се опитва да убеди германския народ във всемогъществото на армията на Райха. Разбира се, чак толкова мощни и скорострелни оръжия по това време не е имало, но като се има предвид как се е предавала информацията тогава, такива слухове обикновено са имали успех. Внимателно контролираната информация, която се подава към медиите по време на операция Пустинна буря има за цел да убеди всички в две неща: на първо място – във всемогъществото на американското оръжие, и на второ – в това, че тъй като новото оръжие е високотехнологично, цивилните жертви ще са сведени до минимум, а ще се поразяват само военни цели, т.е. войната ще е „хуманна“, ако изобщо съществува такова нещо. Няколко години по-късно става ясно, че само 7% от пораженията са плод на високотехнологични оръжия, като всички останали цели са поразени с масови бомбардировки с технологии от Втората световна и Виетнамската война. Също така става ясно, че данните за загуби на противника са били завишавани в диапазона между 100 и 134%, а загубите на собствени сили, приписвани на иракчаните. Оказва се, че около половината от загубите на съюзническите сили са вследствие на приятелски огън, основно заради несработване на „високотехнологичните“ системи за разпознаване чужд-свой. Въпреки това и до днес много хора вярват в посланията, които са отправили още тогава тези събития...


1В сферата на пропагандата често се използва терминът „shaping“. Идеята е, че се „формира“ информационен контекст, като се филтрира информацията по начин, който да представя желаната позиция в добра и приемлива светлина.


Публикуваме серия от откъси от книгата „Ефективност“. Цялата книга можете да изтеглите от тук или като сканирате QR кода по-долу.