Из Глава 6: Воля (откъс от книгата „Ефективност“)

Датата е 30 май 1945 г. Капитан Ханс Уолънбърг и Ернст Лангендорф, офицери в Германската разузнавателна секция към щаба на 7-а съюзническа армия провеждат разпит. Разпитът е част от Нюрнбергския процес срещу военнопрестъпниците в нацистка Германия. Разпитваното лице е Берта Хелена Амалия Рифенщал. Световноизвестната просто като Лени Рифенщал документална режисьорка е арестувана и разпитвана за връзките ѝ с нацисткия режим. Когато е попитана за личните ѝ връзки с фюрера и за това, че е изразявала адмирации към личността на Хитлер, тя отговаря: „...ако това беше престъпление, то тогава много хора в демократичните държави също са виновни, защото са извършили същото престъпление в годините 1933-1939.“ Сами можете да си представите какво означава подобно изявление във времена, когато всяка симпатия към Хитлер е била, ако не сигурна присъда, то много сериозно публично разобличаване като враг на новата идеология.

Освен че е определяна като гениален режисьор за времето си, за съжаление Лени Рифенщал е известна повече с връзките си с нацисткия режим и по-специално лично с Хитлер и Гьобелс. „Триумфът на волята“ от 1935 г. става емблематичен филм, който някои окачествяват като най-добрия пропаганден филм, правен някога. Успехът му сигурно поне отчасти се дължи на това, че според самата нея тя никога не е имала намерение да прави пропаганда, а да покаже това, което вижда и усеща като човек на изкуството, без ограниченията на автоцензурата. Филмът има изключителен успех и успява да пресъздаде Хитлер като блестящ оратор. Въпреки че нацистите нито са промотирали филма извън страната, нито са го използвали в своята пропаганда, той успява да спечели много хора за тяхната кауза и да създаде много почитатели на германците по света.

Започваме тази глава с историята на Лени Рифенщал и „Триумфът на волята“, защото и самият ѝ живот е образ на това какво представлява волята в немската култура. Половината ѝ жизнен път минава в това да отблъсква непрестанните обвинения в съпричастност към нацистката идеология след края на войната. Макар да не се отказва нито от убежденията, нито от показанията си при множеството разпити, спечелва над 50 дела, които я обвиняват. Преживява много арести и трудности, а след войната прекарва много години в Судан, където снима почти изчезналите племена Нуба, докато се бори с трудностите на африканския континент. Започва да се занимава с гмуркане на 72 години, възраст, на която за много хора са немислими далеч по-безопасни занимания, и продължава с подводните си снимки до 90-те си години, като се счита, че е един от най-възрастните гмуркачи в света изобщо. На 22 август 2002 г., на стотния ѝ рожден ден излиза и последният ѝ филм „Подводни импресии“. Междувременно не спира да снима и въпреки противоречията около личността ѝ и това, че е жена в доминирана от мъже по това време индустрия, успява да си спечели достойно място наред с имена като Алфред Хичкок и Орсън Уелс.

Не нацистите са поставили темата за волята за пръв път. В германоезичната култура значението на това, което сега определяме като психичен процес, има корени далеч назад в миналото. Още от времето на Немската класическа философия, когато Артур Шопенхауер издава неговата книга „Светът като воля и представа“ и когато т.нар. „викториански характер“ е представата за добрия джентълмен на Острова, темата за волята вече е заела значимо място в битуващата идеология в Европа, а и отвъд океана. Това е съвсем естествено следствие на процесите на Индустриалната революция и Възраждането. Църквата и религията постепенно започват да губят водещата си роля и този идеологичен вакуум следва да бъде запълнен. Темата за силата на характера, отстояването на ценностите успешно става този заместител.

Скоро обаче става ясно и друго. Прекалено много джентълмени с прекалено силни характери, събрани на едно място и готови да отстояват ценности на всяка цена, обикновено е рецепта за война. Не е учудващо, че периодът е изпълнен с войни, като кулминацията настъпва в средата на ХХ в. Нацисткият режим превръща волята за преобразяване на германския народ в чудовищен геноцид и непрекъсната жажда за война. Всички останали нации, въпреки че дотогава открито симпатизират на Хитлер, са принудени да сменят политиката и това поставя началото на най-масовото клане между човешки същества в писаната история.

С денацификацията и осъждането на военнопрестъпниците от Втората световна война човечеството сигурно е изтрило много зло от лицето на Земята. Паралелно с това, в опита си тотално да заличат следите и символиката на миналото, Съюзниците налагат забрана на всичко, свързано с режима на Хитлер. За съжаление въпросът за волята става жертва на тези събития. След войната се наблюдава рязък спад на интереса към темата в Европа и Щатите. Както сами видяхте, и филмът на Лени Рифенщал е пряко свързан както с Хитлер, така и с въпроса за волята, поне в заглавието, а кой иска да бъде асоцииран с някой, считан за олицетворение на самото зло, като заговори за воля? Уви, дълги години след Войната положението е именно такова и от това развитието на съвременната психология по темата се забавя с десетилетия.


Публикуваме серия от откъси от книгата „Ефективност“. Цялата книга можете да изтеглите от тук или като сканирате QR кода по-долу.

 

Няма коментари:

Публикуване на коментар