Из Глава 6: Воля - продължение (откъс от книгата „Ефективност“)

За щастие западноевропейската култура и нейното огледало отвъд океана не са единствените на планетата. Докато европейци и американци упорито се опитват да забравят за волята, на Изток положението е съвсем различно. Япония също е сред победените във Втората световна война. Но на Изток изглежда имат доста по-рафинирано и диференцирано отношение към това, което се случва вътре в психиката ни. За разлика от Западна Европа и американците, там концепцията за воля не понася сериозни щети. Може би просто успяват да не смесват ценностните оценки с психичните процеси. До голяма степен това се дължи и на исторически дълбоко вкоренени в японската култура разбирания. Концепцията за сейшин е неизменна част от възпитаването в японски дух. Освен буквалния превод като „дух“ или „душа“, сейшин е и вярата в това, че човешкият дух е способен на всичко, дори и когато тялото не може да го изпълни или дори когато тялото трябва да бъде унищожено, за да се случи това, което духът иска. Това е възможно с усилие на волята, а когато не се случва, значи трябва да се опитваш по-силно. Възпитанието в такъв дух се счита за възпитаване в патриотизъм и традиционни японски ценности.

В думите на Цунетомо Ямамото в „Хагакуре“ ясно се показват разбиранията на средновековните японци по въпроса. „Изпълнен с воинска доблест, ако човек стане подобен на отмъстителен дух и покаже голяма решителност, макар главата му да е отсечена, той не ще умре.“1 Същата идея може да се наблюдава от старите легенди за Нитта Йошисада, който сам отрязал и погребал главата си и Оно Докен, който бил изгорен и преди да се разпадне на пепел посякъл палача си, та чак до съвременното кино, където в „Мечът на отмъщението“ главният герой умира и вече мъртъв посича врага си. Всичко това е възможно благодарение на силата на духа и волята, която войнът е култивирал в себе си.

Разбираемо е защо съкратено издание на Хагакуре става и настолна книга на пилотите камикадзе. По време на американската окупация след войната окупационните власти изземват и изгарят огромен брой екземпляри на книгата именно с цел да изкоренят тези традиционни схващания. За японците обаче това е въпрос на идентичност и вярвам, по-скоро биха пожертвали живота си, отколкото да позволят подобно обезличаване. Това се вижда ясно и в други аспекти на живота тогава. Въпреки че са победени и срещу тях е използвано абсолютно ненужно ядрено оръжие, което предизвиква масови разрушения и смърт, японците не позволяват много вмешателства във вътрешните си работи. При дебаркирали и трайно окупирали острова американски войски, японското правителство успява да опази икономиката като не позволява никакви чужди инвестиции без японско участие. Същото се отнася и за собствеността от всякакъв вид. Много от европейските държави не успяват да постигнат това, въпреки че са на страната на победителите и при условия на де факто окупация от съюзнически войски, икономиките им стават силно зависими. Двадесет – тридесет години по-късно западноевропейците продължават да се борят с редица проблеми по възстановяване на обществените и икономическите си отношения, докато японците правят това, което днес наричаме „японско икономическо чудо“.

Разбира се, причините за икономическото чудо са много по-комплексни, но значението на традиционната култура в живота и възпитанието на японците е фактор, който не можем да заобиколим. В разрушената от войната страна са били необходими нови отношения, които да я съвземат бързо. Така в производството се ражда нова концепция – кайзен или непрекъснатата промяна към по-добро. Като лична философия кайзен изисква непрекъснатото следене на собствените недостатъци и активното им отстраняване, нещо толкова характерно за японската култура на производство. Само култура, в която прилагането на воля е ценност, може да постигне такава концепция. Способността да се накараме да работим още по-усилено, за да се усъвършенстваме с мотив самото усъвършенстване, а не някаква външна мотивация като пари или успех, е въпрос изключително на прилагане на воля. Бихме могли да кажем, че това може би е чиста форма на проявление на волевия процес.

Тук, разбира се, трябва да отчитаме силните културни разлики. Те ясно се виждат при сблъсъците на култури от различни краища на света. През 1991 г. Джордж Буш старши като президент и придружаван от няколко големи американски магнати заминава на една чисто търговска мисия в Япония. Целта е да се ограничи японската конкуренция, тъй като по-качествените вносни продукти карат американските компании да понасят загуби и да съкращават работници поради липса на работа. Когато американската делегация изтъква този аргумент, японците не са особено впечатлени. Техният отговор е, че американските главни изпълнителни директори печелят в пъти повече от японските си колеги. Когато стане дума за трудни времена за бизнеса, ръководителите на компании в Япония са първите, които намаляват собствените си заплати, а съкращаването на хора е последно средство за борба с кризата. Ако тези американски директори се интересуват по-малко от собствените си доходи и повече от бъдещето на компанията си, казват японците, то не биха имали такива проблеми. Не е изненада, че преговорите не донасят кой знае какъв резултат. Две съвсем различни в културно отношение нации показват два абсолютно различни подхода към един и същи проблем. На американците някой друг им е виновен, докато японците виждат същината на проблема в това, че ръководителите на компаниите не могат да проявят воля и да си наложат самодисциплина като ограничат собствените си печалби в името на запазването на работниците и бизнеса си.

Може би в това се състои и голямата разлика в интерпретацията на волята в Европа и на Изток. Нацистите успяват да предадат крайно негативна емоционална и ценностна окраска на образа на волевия човек, докато японците успяват да втъкат волята в творческия процес на собственото си систематично подобряване, въпреки че след войната образът на волевия войн със самурайски дух е бил не по-малко негативен. Европейците реагират на това залитане като се опитват тотално да изкоренят спомените за него, докато на Изток сякаш повече успяват зряло да вградят позитивите на старото в постигането на новите цели.


1Превод Данчо Господинов, 2003 г.
Публикуваме серия от откъси от книгата „Ефективност“. Цялата книга можете да изтеглите от тук или като сканирате QR кода по-долу.

 

Няма коментари:

Публикуване на коментар