Един от най-добре документираните случаи на хора, живели в изолация или сред животни, е този на Маркос Пантоха. На 7-годишна възраст бил изоставен в планината да отглежда сам стадо животни и почти без човешки контакт. След като всички хора изчезват, той прекарва 11 години в изолация. Габриел Манила, професор в Университета на Балеарските острови, описва случая, след като Маркос е намерен и върнат в цивилизацията през 1965 г. По това време Маркос има сериозни проблеми със социализацията и общуването с останалите хора, а способността му да използва език е силно нарушена. Ходи използвайки всичките си крайници и почти не може да се облича, поне по начина, по който ние го разбираме. Използването на прибори за хранене и други предмети от цивилизацията е много трудно. След време речта му бързо се подобрява, но проблемите със социализацията не изчезват толкова лесно. След години живот сред хората самият той споделя в интервю разочарованието си от нашето общество и как му липсва живота в изолация, сред животните в планината.
Маркос Пантоха е до известна степен късметлия, че изолацията му е настъпила след 7-годишна възраст. Други деца с не по-малко жестока съдба не могат да се похвалят дори и с толкова добро интегриране в обществото. Даниел Крокет със сигурност не е имала този късмет. Жестоко неглижирана от собствената си майка, Дани прекарва първите 7 години от живота си в пълна изолация и в абсолютна мизерия. Това я лишава от възможността да научи човешка реч, на практика унищожава когнитивното ѝ развитие и я оставя с неразвит интелект, почти я убива физически и я лишава от всичко, което наричаме човешко. Всичко! Включително такива елементарни неща като изразяването на съгласие или несъгласие, концентрирания поглед и нормалната походка. Наистина всичко!
За съжаление много е вероятно Дани да остане със сериозни когнитивни, емоционални и социални дефицити до края на живота си и никога да не може да бъде пълноценно човешко същество. Такава е съдбата на много деца, които поради различни причини са изгубили възможността да участват в нормалното човешко общуване. За повечето от тях са характерни две неща: забавяне на умственото развитие и нарушаване или пълна загуба на реч. Двете са силно свързани, тъй като речта е основният инструмент на мисленето като когнитивен процес и не е учудващо, че липсата на език убива интелектуалното развитие.
И Маркос, и Дани са все още сред нас и можем да видим на практика ефектите от липсата на интеракция със средата. Разбира се, техните проблеми са далеч отвъд нашата тема за ефективността и тук няма да се занимаваме с това какво причинява лошото родителстване. Давам ги за пример, за да имаме и противоположната гледна точка. Ако разглеждаме проблемите от прекалено честото излагане на стресори, то трябва да кажем, че и обратното – липсата на стимули в някакъв контекст – причинява не по-малко вреди. Може би тук вече си задавате въпроса къде е границата. Вероятно просто трябва да намерим баланса на количеството стресори и нашите способности за справяне? Уви, не е толкова просто. А за да обясним по-добре процеса, трябва да кажем няколко думи и за това как превръщаме непознатото в познато или иначе казано – как се случва ученето.
Публикуваме серия от откъси от книгата „Ефективност“. Цялата книга можете да изтеглите от тук или като сканирате QR кода по-долу.
