Преди да се гмурнем в теорията за Перспективата за бъдещето (Future Time Perspective), са ни необходими някои разяснения. Ще надникнем за момент към това какво знаем за времето, както и към това как го възприемаме. Оказва се, че това измерение, с което толкова сме свикнали, съвсем не е лесно за разбиране. А което е и по-важно в нашия случай, възприемането му е доста относително. Да се надяваме, че ще разсеем поне малко мъглата, за да можем във втората част да поговорим и за теорията. Може би най-добре е да се започне с въпроса
Знаем ли какво е време?
Ние сравнително добре сме изследвали средата, в която живеем. От много години изучаваме физичните закони, принципите и механизмите, по които тя действа. Изучаваме частиците, които изграждат реалността ни, до толкова миниатюрни размери, че дори понякога немислими. Физиката ни е помогнала да опишем до най-големи подробности заобикалящата ни среда и въпреки това има аспекти, които малко или много ѝ убягват. Въпреки че четвъртото измерение много широко се използва в науката, няма единна теория за това що е време. Това може би се дължи и на факта че времето е изцяло зависимо от нашето възприятие като човешки същества. Още повече, че физиката засега не е успяла да намери частица, която да е материалният субстрат на това измерение. Затова и за да можем да го регистрираме точно, са ни необходими външни помощни средства. Дори обаче като наша психична или биологична функция възприятието за време не е като останалите ни възприятия. За него няма отделен специален участък в мозъка, въпреки че се счита, че е отделна система. Няма и специализирани сетивни клетки, които да отговаря за усещането ни за време. Не са и съвсем ясни механизмите, по които ние възприемаме времето.
Това може и да изглежда неясна картина, но има и някои ясни неща. Например, че времето винаги е еднопосочно, поне в нашите възприятия, и се движи от минало през настояще към бъдеще. Също така знаем, че начина, по който го възприемаме, е съвсем различен в момента на случване на събитията и след това. Тези ефекти могат да бъдат много различни според различни фактори, които влияят и като цяло се обобщават като илюзии при възприятието за време. Ако ви интересува това колко различно всъщност възприемаме времето, можете да погледнете ето това видео. Наистина удивително е колко относително може да бъде нещо, което измерваме толкова точно!
Настоящето е нашата „гледка“ към миналото и бъдещето
Има голяма разлика между това как възприемаме изминалото време в момента на случването на събитията и след определен интервал. Предполагам повечето от вас са усещали как приятните почивни дни просто са „отлетели“. В същото време, докато сме почивали активно, денят изглежда препълнен с преживявания. Времето, през което ни мъчи ужасното главоболие, просто като че ли спира. След това трудно можем да кажем, че нещо се е случило за същия отрязък. Ние нямаме възможност да се придвижваме назад и напред във времето. Затова и настоящето ни е единственият „прозорец“, както към спомените ни, така и напред към бъдещето. При спомените нещата са долу горе ясни, защото паметта е отдавна изследван процес. Въпреки, че често са много далеч от реалността, все пак всеки от нас има систематично свързани спомени, които съставляват неговата личност. Тъй като бъдещето за нас няма такъв ясен индикатор, какъвто са спомените, то там нашият „изглед“ е свободен да се запълни от убежденията, ценностите ни, целите и задачите, а понякога и от фантазиите и мечтите ни.
Тук интересен е въпросът каква част от миналото, настоящето и бъдещето ни са интегрирани в психичното ни „тук и сега“. Или с други думи казано каква е времевата ни ориентация като личности. Времевата ориентация на личността е всъщност много интересен феномен. От първоначалните изследвания на Zimbardo и Boyd концепцията се е развила доста. Накратко казано, всеки от нас е в някаква степен ориентиран към миналото, настоящето или бъдещето си. По определен начин схваща себе си в тази скала и това дава отражение върху различни аспекти от живота му. Тези от вас, които искат да придобият представа за собствената си времева ориентация, могат да попълнят Zimbardo Time Perspective Inventory (за съжаление на английски), като имат предвид, че това само дава ориентация и идеята има развитие през последните години.
С тези въпроси ще продължим да се занимаваме и във втората част на тази статия, както и в следващите публикации. Там ще дискутираме какво точно е ориентиране към бъдещето, както и положителните ефекти, които Перспективата ни за бъдещето носи.
