Какво е Текущо ниво на ангажираност и защо е необходимо да го следим?

Всичко писано досега в Лична ефективност беше посветено на това да създадем собствения си метод за ефективно управление на ежедневието си. Тези от вас, които са следвали логиката на модела и упражненията на различните етапи, вече са изградили в някаква степен система, която им върши работа. Одитите ни позволяват да следим развитието по целите си и тяхното постигане през времето. Както предполагам ви е известно обаче нещата не винаги вървят по мед и масло и понякога се налага да търсим причините. Една от възможните причини да не се справяме в това начинание е недостатъчната ангажираност със собствения ни метод. Причините и поводите за такова едно положение могат да са много, но, независимо от тях, на нас ни трябва нещо, с което да следим моментното състояние на нашата съпричастност към собствените ни усилия да сме по-ефективни. Тъй като ни интересува само моментното състояние, то най-добре е да се опрем на чисто количествен параметър, който да можем да определим бързо и лесно. По този начин веднага можем да разберем доколко спазваме правилата, които сме си наложили, и дали сме позволили нещо странично да отвлече вниманието ни от нещата, които сме определили за важни в упражненията за целеполагане. Текущото ниво на ангажираност е именно такъв инструмент. Той в известен смисъл ни позволява да следим и себе си като инструмент за постигане на целите си, тъй като ни показва донякъде и състоянието, в което сме, и успяваме ли да се придържаме към системата си или не. 


Защо ни е необходимо да следим текущото ниво на ангажираност?


Има три основни причини, които ни дават основание да искаме да има такъв инструмент. 
  • Да се следва такава система е уморително
    Ако сте преминали през упражненията и сте си наложили да вършите това, което считате за добро за вас самите (т.е. прилагате собствения си метод), то вече се досещате за какво става дума. Подобна реорганизация на живота не минава без сътресения и трудности. А да си наложите самодисциплина и да спазвате графика въпреки трудностите може да бъда доста изчерпващо. Умората и нетренираната воля могат да ни накарат несъзнавано да избягваме трудностите. Така накрая ще се окажем в ситуация да имаме добър график, който не спазваме. Именно за да не позволим това, трябва да можем навреме да установим какво се случва. 

  • Живеем в среда на непрекъснато разсейване
    Вниманието е един от най-ценните ресурси, които всеки от нас притежава. За съжаление и то, както и останалите когнитивни процеси, е силно уморяемо. Не можем прекалено дълго да задържим концентрация върху едно нещо, без да се разсейваме. А още по-ценен ресурс го прави и това, че останалите когнитивни процеси (мислене, памет и интелект) могат да функционират единствено чрез него. Изводът е, че ако позволяваме разсейване, всъщност страда цялата рационална част от психиката ни. Вниманието, разбира се, се тренира, но стойностите за текуща ангажираност ни показват дали си позволяваме често да губим от този ценен ресурс. Това най-вече става благодарение на това, че средата около нас ни предлага най-различни стимули, а някои от тях съвсем преднамерено се борят за привличане на вниманието ни. 

  • Можем да „загубим курса“
    И накрая, донякъде като следствие от горните две, но не само, можем да се окажем в ситуация на добре структуриран метод за постигане на целите ни, чието изпълнение е започнало добре, но продължението не блести с особени резултати. Честото отвличане в други дейности в комбинация с разсейваща среда и хронична умора на вниманието и волевите процеси изобщо не са добра предпоставка за успех на усилията ни за по-ефективен живот. За да минимизираме риска за подобно развитие, е добре да знаем доколко сме ангажирани и съпричастни със собствените си усилия. Доколко, към текущия момент, сме ангажирани с важните ни цели и доколко с не толкова значими неща. 


Как се определя текущото ниво на съпричастност с метода ни?


Както вече споменахме в Какво представлява периодичният одит на изпълнението на метода ни, пресмятането на текущото ниво на ангажираност ни дава количествените параметри за одита, който правим. Едно такова пресмятане е всъщност много лесно. То идва от повтарящите се събития в календара ни и съответно тяхното изпълнение. Ако имаме за цел да спортуваме редовно и като част от изпълнението на тази дългосрочна цел сме определили, че можем да тренираме пет пъти седмично, то значи имаме в календара си пет събития за съответната седмица. Ако от тези пет пъти сме успели да тренираме само три, то сме изпълнили целта си за седмицата на 60%. Макар това да е прост пример с ясно определени събития в календара, то същият принцип може да се приложи и към тези цели, които не са вписани по този начин. Ако в професионалната си житейска сфера имаме дългосрочни цели, в изпълнението на които сме си поставили конкретни задачи за седмицата, то количеството изпълнени задачи (спрямо общия брой) ни дава също такова едно съотношение. Може би тук е мястото да припомним, че когато говорихме за структурата на перспективата за бъдеще, обърнахме специално внимание на метриката за всяка цел. Именно проследяването на изпълнението по метриката на една цел ни дава количествените параметри, които са ни нужни.

Ако накрая определим средните стойности във всички житейски сфери, то ще имаме средния процент на ангажираност със собствените ни усилия. Иначе казано, ще видим доколко сме успели да наложим волята си и да запазим вниманието и усилията си, концентрирани върху постигане на целите си. Ако процентът ни е да речем 75%, то в три четвърти от случаите сме успели, а в една четвърт сме позволили на външни фактори да влияят на това, което искаме да постигнем. И тъй като едно такова число може да бъде много относително, ще кажем малко за времевите интервали, за които е добре да го определяме, но за това малко по-долу. 


Какво е необходимо, за да можем да го следим редовно?


Най-напред, за да можем да оценяваме такива съотношения, са ни необходими изходни данни. А за да имаме изходни данни от календара си, е необходимо да спазваме двата принципа, за които говорихме в самото начало. Принципът на последователното подреждане ни осигурява необходимата последователност в метода, а принципът на незабавното въвеждане ни дава сигурност, че графикът ни реално отразява начина, по който оползотворяваме времето си. Това от своя страна ни дава необходимите ни изходни данни, които да сравняваме. 

Както споменахме преди малко, числата могат да са доста относителни спрямо времевия диапазон, за който ги оценяваме. Това няма как да не предизвика въпроса за какъв период от време е добре да определяме този коефициент. Опитът показва, че седмичната база е добра основа. Разбира се, същото е възможно да бъде направено и всекидневно. В някои случаи това може би има смисъл. Независимо дали дневно или седмично, важен е принципът и да оценяваме параметъра на еднакви интервали. Не можем да сравняваме седмични с дневни. А месечните периоди вече ни доближават до периодичността на одитите, а там така или иначе оценяваме количествени параметри. Още повече че данните, които сме събрали на седмична база за текущото ни ниво на съпричастност, ще ни послужат за обобщение при периодичния ни одит. 

И на последно място, но не по важност, стойностите, които получаваме за текущата ни ангажираност, е добре да са непрекъснато пред погледа ни. Независимо дали ще си послужим с бял лист хартия, окачен на стената, приложение на телефона ни или някакво друго средство, важното е постоянно да имаме пряко наблюдение докъде сме стигнали и колко ни остава. По този начин по-трудно ще позволяваме незначителните неща да отклоняват вниманието и ще си припомняме важността на това, което правим за себе си. 


Вместо заключение


Текущото ниво на съпричастност или ангажираност със собствения ни метод и усиля да постигаме промяна в живота си е един добър инструмент за моментна снимка на това как се справяме. Именно това, че следи кратък период от време, го прави лесен за употреба индикатор. В комбинация с някои промени в средата около нас лесно можем да следим оборотите на собствения ни двигател, който ни движи към желаната промяна. Разбира се, няма как винаги да сме във върхова форма, но този показател също така лесно ни ориентира добре ли сме структурирали метода си. Ако нивата му са твърде ниски, то може би е добре да анализираме причините и да видим дали не искаме прекалено много от себе си за прекалено кратко време при наличните условия на средата. Ако, обратно, нивата са трайно високи и редовно удряме тавана, то може би не успяваме достатъчно да притиснем себе си и всъщност не осъществяваме пълния си потенциал. Независимо в коя от двете групи попадаме, винаги е добре това да бъде дискутирано и с други хора. Така опитът става споделен и преживяването на успеха по-приятно, а неуспехът не толкова страшен. Затова коментирайте и споделяйте идеите си, а ако имате въпроси, можете да използвате както коментарите, така и формата ни за контакт


Няма коментари:

Публикуване на коментар