Продължаваме с темата за обратната връзка от метода ни. Нека само да припомним, че няма как да знаем колко добре се отплащат усилията ни, ако не получаваме такава обратна връзка. И докато в предишните публикации говорихме за това как да следим количествените параметри чрез текущотото ниво на ангажираност и как да подходим към един такъв периодичен одит, тук ще се занимаем с периодичността им.
Колко често е добре да правим одит на това как се справяме със собствените си усилия?
Отговорът на този въпрос не е еднозначен, но ще е добре да се опрем на нещо по-обективно от собствената ни преценка. Когато правим промени в графика си, ние всъщност се опитваме да изградим и да автоматизираме някакво ново умение, да го отработим, докато стане навик и не изисква допълнителни ресурси, за да бъде осъществено. Изграждането на нови умения отнема време. Мозъкът има нужда да изработи новите невронни връзки и функционални механизми, необходими за доброто изпълнение на новите ни умения. Това необходимо време може много да варира според човека и различни фактори от средата, но по-малко от четири седмици не е реалистично да се очаква, че ще успеем да изградим ново умение или навик. Затова и няма смисъл одитите да са по-често от веднъж месечно.
Малък (месечен) одит
Както казахме, текущото ни ниво на ангажираност спокойно може да се следи на седмична база. Това ще ни даде изходни данни за количествените параметри на одита ни. Да се правят изводи за качествените параметри само за един месец не е много показателно, но въпреки това можем да набележим някои неща, за които говорихме тук. В един такъв одит можем и да решим дали някое от редовно повтарящите се събития заслужава да стои в графика ни.
Идеята е, че когато нещо се превърне в навик, то до голяма степен се изпълнява автоматично и не отнема от когнитивните ни ресурси. Да го „подхвърляме“ из графика си може в един момент да отнема повече време и усилия, отколкото просто да го правим. И тук възниква въпросът как да разберем, че сме изградили навик? Изграждането на навици като метаумение е само по себе си отделна тема, която заслужава пространно разглеждане. Тук обаче можем да използваме индикатора, който вече имаме – текущото ни ниво на ангажираност – за да кажем поне с известна доза сигурност доколко е изграден навикът ни. Това става просто като проследим стойностите назад във времето. Ако в три последователни месечни одита тези стойности са над 90%, то можем доста уверено да твърдим, че имаме изграден навик и можем да помислим дали си струва да стои това повтарящо се събитие в календара ни. Както казах, темата е доста пространна и има статистически методи, които по-добре описват времеви поредици, в нашия случай и това е добър индикатор.
Тримесечен одит
Добре е няколко пъти годишно сериозно да се заемем с темата и подробно да опишем количествените и качествените параметри на одита. През три месеца е един добър интервал, който ни позволява да внасяме корекции в метода си, ако забележим несъответствия с това, което искаме да постигнем. Срокът е достатъчно голям, за да се забележат тенденции, и достатъчно кратък, за да внесем промяна преди тези тенденции значително да са ни отклонили от целите ни. В такъв одит хубаво се описват събитие по събитие от календара, към коя цел и как точно допринасят. За три месеца вече можем да имаме и частични резултати от средносрочните ни цели. Трябва да можем да кажем каква част от тях е постигната.
Като добра практика за изпълнението на одитите ни е добре да намерим място за тях в календара си. И това е добре да се случва още когато поставяме целите си и ги вкарваме за изпълнение в календара. Така предварително ще имаме етапи на оценка добра периодична обратна връзка за това как работи методът ни. В каквито и подробности да изпаднем, ако предварително добре сме направили упражненията за целеполагане и управление на времето и сме наясно какво правим, това няма да ни отнеме повече от час. Три часа годишно могат да ни спестят доста лутане и значително да съкратят усилията ни по пътя.
А по-големите интервали?
Изкушавам се тук да кажа „годишен одит“, но истината е, че големите одити, които изискват и в известна степен преосмисляне на целите и усилията ни, не могат да бъдат обвързани строго времево. По-скоро съм застъпник на тезата, че такъв голям одит се прави, когато се приключват значими етапи от постигането на целите ни. Това може да се случи и веднъж годишно, но е напълно възможно и ситуацията да ни изненада и по-скоро да имаме нужда от такава преоценка. От друга страна как ще са разположени във времето средносрочните и дългосрочните ни цели зависи от собствената ни перспектива за бъдещето и по-специално нейната дължина. При всеки човек тя е различна и съответно основните етапи за постигане на дадената цел са с различна дължина. Поради това и не може еднозначно да се каже дали периодът от една година ще отговори на нашите потребности.
Дневник на успехите
Друга важна тема, която вече засегнахме, е воденето на дневник. Дневниците по принцип помагат поради две основни причини:
- Най-напред дневникът ни дава възможност да осмислим, ревизираме и обобщим действията си докато ги прехвърляме отново през съзнанието. Това всъщност ни дава и друга гледна точка, която е освободена от състоянието и емоциите на момента, в който сме извършвали самото действие. Това в известен смисъл прави тази гледна точка и по-обективна.
- Другата причина, поради която дневникът ни е от полза, е като ни дава информация за състоянието ни назад във времето. Когато водим дневник, можем да погледнем в него и да видим как сме се справяли преди време и дали сега имаме прогрес или не. За да е добра обратната връзка обаче, е добре информацията в него да бъде систематизирана.
Като резултат от упражненията, които правихме за управление на времето, календарът ни се превърна в един вид дневник на това, което сме правили. Това обаче в известен смисъл отразява само количествената страна на нещата. Когато погледна назад в моя календар и видя, че на еди коя си дата съм отделил два часа на Лична ефективност, това показва ли ми как съм се справил? Разбира се, че не. Само обобщената информация по качествените и количествени критерии, които разглеждаме в одитите, може да ми даде това, което ме интересува. А именно докъде съм я докарал с постигане на целите си.
Един такъв дневник можем да наречем всякак. Независимо дали ще бъде „Дневник на целите“ или, дори ако щете, „Ревизионен дневник“ (нали правим един вид ревизия), важното е да изпълнява целта си. Аз лично предпочитам да е „Дневник на успехите“. Чисто и просто ми звучи по-оптимистично и ми дава идеята, че наистина ще вписвам вътре постиженията си. По този начин, винаги когато го отворя, ще си спомням пътя, който съм извървял и радостта от малките победи ще ме обзема отново. Нека не си кривим душата, усещането е прекрасно и не виждам причина да не си го причинявам от време на време. Междувременно коментарите тук и в социалните медии са отворени за дискусии и въпроси.
