Що е то воля?
Ако се заровим за момент в речниците, ще видим че там волята се определя по три основни начина. Най-напред това е способността на човек да осъществява собствените си цели въпреки трудностите и препятствията. На второ място способността да регулира собственото си поведение в различни ситуации, т.е. самоконтрола. И на трето, но не на последно място, волята като синоним на свободата на индивида. Последното съвсем не е случайно, тъй като не може да има свобода без да имаш волята да поемеш отговорност за постъпките си.
Разбира се, всяко от тия определения е вярно и има собствената си стойност. И което е още по-важно, те не се взаимоизклюват, а допълват. Къде, обаче, остава ролята на този процес в ефективното управление на ежедневието? В психологията се говори за волеви или екзекутивни процеси, което включва доста неща, но когато говорим чисто и само за воля, опасявам се съвременната западна психология има още доста празноти пред себе си, докато достигне до кохерентна концепция по темата. И ако се абстрахираме от всички тези усложнения и просто се опитаме да дадем един вид работно определение, което да ни служи в нашата работа, то тогава нещата могат да станат далеч по-прости и ясни. От тази позиция можем да кажем, че волята е способността да накараш себе си да направиш нещо неприятно по начин, който ти дава свободата да постигаш целите си въпреки трудностите, изникнали пред теб. Простичко нали?
За съжаление простите наглед неща не винаги са прости за осъществяване. Защо това е така е един ефект, който вярвам всеки е изпитал на гърба си, и който не е толкова лесен за обясняване. Много фактори влияят върху способността ни да сме свободни човешки същества. Това ще ни даде възможност да оценим за себе си индивидуално всяко от нещата, които сме установили, че ни пречат. И все пак трябва да сме запознати с основните характеристики на този тъй важен процес, за да можем ефективно да го развиваме.
- Волята е изчерпаем ресурс и подлежи на умора (въпреки че не е физическа), както всички други процеси в тялото и психиката. (повече тук)
- Волята е силно енергоемък процес и изисква добро изхранване на мозъка. (изследване , което показва ролята на количеството глюкоза в мозъка за себеконтрола)
- Волята зависи от физическото ни състояние (и тренировките определено помагат).
- Волята подлежи на трениране, както всички други останали когнитивни процеси.
- Мозъчните структури, отговарящи за волевите процеси, съзряват най-късно в индивидуалното развитие.
- Волята силно зависи от емоционалните ни състояния.
Три специални връзки
Последното е дълга тема и изисква отделна статия. Емоционалните състояния са едно от нещата, с които волята има специална връзка. Другите две са вниманието и удоволствието. И трите заслужават отделно внимание, но тук само ще нахвърлим някои неща.
Специално някои емоционални състояния имат съществено влияние върху волевият ни процес. Един от основните синдроми на депресията като заболяване е абулия – неспособност за вземане на решения и целенасочено контролиране на поведението. И въпреки че хората с депресия осъзнават това, не успяват, защото това е и физиологичен процес. Това създава затворен „омагьосан“ кръг, тъй като липсата на воля пречи на осъществяването на поведения, които биха имали терапевтичен ефект и това от своя страна задълбочава депресивното състояние. Друга група емоции, които оказват влияние, са тези от спектъра на гнева. Тъй като нашият мозък и психика са в един вид непрекъсната борба на тези две системи – на контролирано поведение и на неконтролиран афект, силните състояния от този род отслабват волята ни. Катo цяло всички силни емоции могат да сторят същото, но обръщаме внимание на тези, защото обикновено с тях са свързани дисфункционалните ни механизми за справяне със средата и това ни води към проблеми.
Другата специална връзка на волевите процеси е тази с вниманието. Цялата ни психика и всичките ни когниции функционират единствено и само чрез вниманието ни. Пострада ли този когнитивен процес, страдат всички останали. Нито мисленето, нито паметта могат да бъдат адекватно използвани за решаване на конкретни задачи (което по същество е интелекта), ако страда вниманието. Разбира се, волята не прави изключение и проблемите с вниманието оказват влияние и на нея. Волята обаче има привилигирована роля! Ние имаме и волево внимание. Т.е. можем чрез прилагане на воля да оказваме влияние върху това върху какво се концентрираме и полагаме усилия. И това е единственият процес, чрез който можем да го направим директно. Затова всъщност как използваме вниманието си (следователно и всичките си психични ресурси) е силно зависимо от прилагането на нашата свободна воля.
Третата специална връзка на волята е тази с удоволствието. И по-специално с изкушението за незабавното му получаване. Чистото хедонистично преживяване е основният антагонист на волевия процес. Те са психичната репрезентация на двете мозъчни системи, за които споменахме по-горе. Да си припомним, че една от дефинициите на волята е именно способността да отлагаме удоволствието в името на по-дългосрочни цели. Това като цяло е и в основата на перспективата за бъдеще и времевата ориентация на индивида. А както вече знаем Перспективата за бъдеще има голямо значение за ефективното ни развитие.
