Как да направим „моментна снимка“ на текущото състояние на целите си - III

Това, за което говорихме досега, беше как да нанесем целите си върху диаграма. Така имаме нагледно какво представлява моментното състояние на Перспективата ни за бъдещето. И какво следва от това? Каква информация ни носи тази саморъчно направена картинка? Макар и не толкова сложна, тази малка диаграма може да ни каже някои неща в доста сбит вид. Бързам да предупредя, че един такъв анализ много трудно може да се предаде чрез писан текст. Това все пак е индивидуална за всеки картина и точен и пълен анализ може да се направи само с помощта на индивидуално консултиране по темата. Така че оставям на читателите да се запознаят с основните опорни точки, но да имат предвид горното и да не се отчайват, ако това не се получава съвсем ясно. Обикновено е нужен някой, който да фасилитира процеса и е добре този някой да познава модела на Лична ефективност и да има уменията да ви преведе през този процес.



Определяне дължината на перспективата ни за бъдещето


Както и вече говорихме за този параметър, той се определя от най-далечната ни цел. Дали това е абсолютно вярно, обаче? Какво ако имаме една далечна, не добре формулирана цел, която не е подплатена с други, по-краткосрочни цели, които да работят в нейна полза? Това реалната дължина на нашата перспектива за бъдещето ли е? Не смятам, че е така. Затова при определяне на дължината не трябва да се подхожда механично. По-вярно ще бъде, ако кажем, че крайната точка на нашите цели е онзи момент във времето, към който можем да кажем, че сме постигнали реалистичните си цели. Още повече че за да бъдат тези цели реалистични, трябва да имаме „подплата“. Да можем да кажем как постигането на краткосрочната цел (тази седмица или този месец) работи за по-дългосрочните ни цели (за след 5 или 10 години, например). Няма да навлизаме в подробности, защото с това ще се занимаваме, когато разглеждаме анализа на отделните цели. Важното е да запомним, че крайната точка на целите ни не е там, докъдето се простира визията ни за собственото ни развитие, а там, където можем да каже, че знаем поне в най-общи линии как да постигнем желаното.


Анализ на структурата


След като сме определили дължината, то трябва да се занимаем и с другия основен параметър на ПБ, а именно структурата. Както и преди малко казахме, поставените напред във времето цели сами по себе си не значат много, ако не знаем пътя до тяхното постигане. Същото важи и за обратния случай, когато имаме краткосрочни цели, но не знаем те за какво всъщност ни служат. Затова, за да анализираме структурата, ще поставим няколко основни въпроса, чрез отговора на които ще научим повече. 


За коя цел имаме пълна структура?

Нека за момент се концентрираме само върху дългосрочните цели. Нека ги разгледаме една по една. За коя от тях можем да кажем, че имаме пълна структура? Това ще рече, че знаем какви са основните стъпки за нейното постигане и те са облечени в нашите средносрочни цели. А за най-непосредствената средносрочна цел, която се явява първата стъпка, можем да кажем какви са не само непосредствените ни цели, но и конкретните планове, които имаме за тяхното постигане. Ако можем да определим всичко това за дадената дългосрочна или безсрочна цел, то можем да кажем, че тя е напълно структурирана. Едва ли има какво повече да добавим за нея, освен да пристъпим към изпълнението ѝ. Затова и тези напълно структурирани цели ни носят най-малко информация тук. 


Как да открием дупките в структурата?

Вече няколко пъти дадохме пример с дългосрочната цел и липсата на краткосрочни, които да я подкрепят. Това обаче не е единственият пример за дупка в структурата. Непълноти можем да имаме и на трите нива. Ако в някоя от житейските ни области, в които сме поставили цели, преобладават краткосрочните, то това на практика оставя развитието ни там без посока. Ако нямаме обособени стъпки за постигане на далечна цел, а само непосредствени задачи за близките дни и седмици, то значи ни липсва междинната структура, ясните етапи на постигането ѝ. Иначе казано, дупката е в обсега на средносрочните ни цели.

Независимо на кое ниво са пропуските, това има сериозно отношение към изпълнението на целите. Всяка от тези дупки следва да бъде идентифицирана, разбрана и в последващата работа да се предприемат мерки. С последното ще с занимаем по-нататък, когато стигнем до анализирането на отделните дългосрочни цели и тяхната структура. Засега е достатъчно само да набележим с какво ще се занимаем по-нататък.


Оценка на ресурса


Поставянето на цели е много хубаво нещо, но изпълнението им е много по-важно. За да можем да постигаме целите си, ни е нужен ресурс. Независимо под каква форма ще е ресурсът – време, средства, психична енергия – необходим ни е. Ако нашата диаграма показва много и нагъсто разположени дългосрочни цели, като всяка от тях изисква време и ресурс за средносрочните и краткосрочните си подчинени цели, то не можем да не си зададем въпроса можем ли да се справим. Всеки от нас разполага с различен достъп до ресурси. Тук голямо значение имат социалната ни среда и наличните технически средства. Самата тема за оценка на ресурса е отделно сериозно занимание. В нашата диаграма имаме за цел да установим моментното положение и да направим съпоставката спрямо наличния ни ресурс.

Това, което ни интересува, е дали поставените цели превишават наличните ни ресурси за справяне или обратното – не ги изчерпват. В първия случай сме надценили способностите си за справяне и следва да потърсим решения, които да ни дадат повече от съответния липсващ ресурс. Какъв ще е той и какви ще са решенията е строго индивидуално и това най-добре се установява, когато се анализира в индивидуално консултиране. В обратния случай, когато имаме свободен ресурс, това най-просто означава, че не работим на пълния си потенциал. И въпреки че това има предимството да ни дава достатъчно време за почивка, в дългосрочен план може да ни направи мечешка услуга. И в двата случая можем да набележим мерки, които да вземем.


Обобщение


Резултатът от целия анализ на нашата импровизирана диаграма в крайна сметка трябва да бъде от две основни части. Първата касае цялата картина на нашата перспектива за бъдещето, а втората основните пунктове, по които имаме да работим занапред. 


Какво трябва да знаем за перспективата ни за бъдещето?

  • Каква е дължината на ПБ? – Както казахме и по-горе, тя не е абсолютна величина, но трябва да имаме сравнително добра представа докъде се простира реалистичното ни планиране. Колкото и да е относително това, за всеки от нас е важно да има такава представа за себе си. Това му дава отправната точка на по-нататъшното му развитие. Дали ще се работи по удължаване на ПБ (защото това носи определени ползи), или ще се подобрява структурата, или пък най-добрата стратегия ще е работата с отделни цели, няма как да знаем докато не определим дължината. 
  • Каква е структурата на всяка дългосрочна цел? – Това най-общо са дупките, които трябва да намерим. След като ги знаем, можем да отделим време да потърсим средства и ресурси да се справим с тях. И в началото споменах, но тук ще повторя, че е добре това да става с помощ. Всеки от нас е субективен спрямо себе си и рискът несъзнателно да изкриви преценката си не е малък. Най-добре е това да става с консултиране по темата. 


Задачи за по нататъшна работа

За да е още по-ползотворно нашето упражнение, трябва да можем в нашите изводи от него да изведем основните пунктове за работа за в бъдеще. Това са един вид основните неща и теми, които куцат в нашата представа за бъдещето до сега. Изнамирайки ги, си даваме добра отправна точка за тяхното преодоляване. Най-лесно ще ги намерим, като отговорим на няколко въпроса:

  • Кои цели нямат пълнеж? – Вече достатъчно казахме по темата. Тук просто трябва да имаме списък под някаква форма.
  • В кои значими области няма дългосрочни цели? – Когато говорихме за структурата на ПБ, споменахме колко е важно да имаме цели в основните житейски области. Затова и тук липсата на дългосрочна цел в някоя от основните ни житейски области е съществен момент, който заслужава внимание. Всички ние сме цялостни организми и качеството на функционирането ни в една област много често зависи от състоянието на останалите. 
  • Има ли значима житейска област, в която има само дългосрочни цели? – Такова едно положение показва област, която изисква внимание. Както казахме, когато говорихме за определяме на дължината, целите, които не са подплатени със средносрочни и краткосрочни цели и планове, всъщност нямат много стойност, защото това показва, че на практика не знаем пътя за тяхното постигане. Затова и една такава житейска област е до голяма степен неясна и има нужда от работа.
  • Има ли цели, от които можем да се лишим? – Ресурсите винаги са ограничени. Когато ги оценяваме и установим, че не достигат, може и да се наложи да прибегнем до редуциране на излишните неща. В крайна сметка всеки сам решава кои цели са негов приоритет и кои не са актуални на този етап. 
  • Има ли пропуснати основни житейски области? – Аналогично на случаите, в които имаме само дългосрочни цели или непокрити такива, можем да имаме и цяла липсваща област. Няма да се повтарям за важността на цялостното ни съществуване. 

Пак ще повторим, че да се предаде едно такова упражнение, а още повече неговият анализ, не е лесна работа. Също така това крие и известни рискове да изкривим представата за това как се случват нещата. Най-добрият вариант е да правите упражнението съвместно с някой, който е запознат с метода на Лична ефективност и може да ви помогне и да ви преведе през всички стъпки. За целта можете да се свържете с нас чрез формата за контакт или в социалните мрежи. Междувременно чувствайте се свободни да споделяте статиите, както и да коментирате по-долу на страницата. И тъй като въпросът за анализа вече повдига доста въпроси, в следващата статия ще го онагледим с малко практически примери.