Как да направим „моментна снимка“ на текущото състояние на целите си - IV

Част 4 – Примери


В предишните няколко статии се занимахме с това, как да си изградим образа за състоянието в което са целите ни. Иначе казано, направихме картина на Перспективата си за бъдеще. Описахме какво ни е необходимо, как да направим диаграмата, и накрая, но съвсем не по важност, как да анализираме резултатите. Както и тогава казахме, да се предаде едно такова упражнение само чрез писан текст, не е лесна задача. По време на правенето на упражнението обикновено възникват доста въпроси. Обсъждането на темите и конкретните цели също така има благотворен ефект върху този, който го прави. За съжаление на читателите, обаче, това може да се случи ефективно само в жива комуникация. За да улесним хората, които искат сами да направят за себе си този анализ, тук ще разгледаме и два конкретни и съвсем реални примера. Ще представим две вече попълнени диаграми, от хора правили упражнението, и ще анализираме получения резултат. Така надявам се читателя ще може на практика да види прилагането на анализа от предната статия. 

Пример 1

Това, което веднага прави впечатление в нашия първи пример е, че преобладават дългосрочните (или по-скоро безсрочните) цели. Друго, което веднага се вижда, е формулировката на тези дългосрочни цели. Всички са изказани в пожелателна форма и за нито една от тях няма конкретен параметър, като краен срок или нещо, по което да се измери постигането на целта. Когато това се прави при реално консултиране, един от първите въпроси би бил дали това са конкретни цели или желания. Тъй като всички попадат в графата дългосрочни, а за никоя от тях няма конкретни средносрочни и краткосрочни цели, веднага ги поставяме в списъка за по-нататъшна работа. Всяка от тях следва да бъде анализирана и да се определят кои конкретни събития можем да приемем за краен резултат и съответно постигната цел. Също така е важно да се определи и начина, по който можем да следим прогреса по целта. С това обаче, ще се занимаваме отделно, а за сега само ги оставяме за следваща работа. Нека междувременно да започнем едно по едно.

Каква е дължината на перспективата за бъдещето?

От така поставените цели не става ясно какъв е техния краен срок. Още по-малко, че все още за никоя от тях не знаем какъв е реалистичния срок, тъй като те нямат дефинирани конкретни стъпки. Ако в консултирането, при разбора на целите успеем да определим стъпките за някоя, то тогава ще можем да говорим каква е дължината на ПБ. Преди това бих приел, че дължината е малка и се ограничава до непосредствените, краткосрочни цели. От това бих препоръчал още една точка в списъка за по-нататъшна работа, а именно да се работи по удължаване на перспективата за бъдещето. Мотивацията за една такава препоръка се крие в ползите, които по-голямата дължина на този психичен конструкт носи. 

Къде са „дупките“ в структурата?

От пръв поглед се вижда, че празнотите са на ниво средносрочни и дългосрочни цели. И докато това е предмет на следваща работа със самите цели, то друго също много съществено се откроява. Няма ясно откроени житейски области, за които се поставят целите. Това означава, че не могат да се идентифицират (поне на пръв поглед, разбира се) ключовите цели за съответната област. Простичко казано не е ясно дали човекът правил упражнението може веднага да определи какво и как иска да постигне в дадената житейска област. Това, разбира се може да се изясни в консултирането, но текущото състояние не показва ясни приоритети. Затова и препоръката за по-нататъшна работа ще е свързана с ясното разделяне на основните житейски области и определянето на ключовите приоритети за всяка от тях. Което ни препраща и към следващата тема за анализ. 

Оценка на ресурса

Гледайки така наситената с дългосрочни цели (и желания) диаграма, няма как да не си зададем въпроса може ли човекът да се справи с всички. Нали сме наясно, че зад всяка от тези далечно поставени цели трябва да стоят съответните конкретни стъпки, които отнемат време и усилие, за да се случат. Ще ни стигнат ли двадесет и четирите часа в денонощието, за да работим по всички? Ако клиентът ни попълнил диаграмата, след като оцени ресурса си, смята че може да се справи с всички, то няма как да не си зададем и друг въпрос. Има ли други важни житейски области, които не са представени? Макар, че на диаграмата не се вижда много ясно, все пак основните житейски области фигурират. Но докато в областта на тесния социален кръг и семейството виждаме само една цел, то в професионалната сфера се виждат няколко. Т.е. житейските области не са представени равностойно и това също ще влезе в препоръките за по-нататъшна работа.

Препоръки

Нека да обобщим препоръките от темите, които анализирахме по-горе. Те ще влязат като задачи за следваща работа. Там вече можем да набележим конкретни стъпки и да помогнем на клиента ни да дефинира по-добре перспективата си за бъдещето.
  • Да се определи по-точно дължината на перспективата за бъдеще – Така ще имаме изходна точка за работа по следващата препоръка.
  • Да се работи по удължаване перспективата за бъдеще – в конкретно консултиране могат да се изяснят стъпките, които могат да се предприемат.
  • Ясно да се разграничат различните значими житейски области – само след такова ясно разделяне може да се работи по конкретните приоритети за всяка област.
  • Да се изяснят ключовите цели във всяка област – да можем да дефинираме една или две ключови дългосрочни цели в областта. Те са съответните основни приоритети и на тях следва се дава предимство при разпределянето на наличния ресурс от време и усилия. 
  • Да се изясни кои цели могат да отпаднат – след като сме изяснили ключовите приоритети, можем да помислим по това кое може да ни спести ресурс. Тук от ключово значение познаването на собствените ни ресурси. За това как можем да изградим точна представа за тях ще говорим отделно.
  • Да се анализират целите една по една – чак след като сме разделили областите, определили сме ключовите цели и сме махнали излишните можем да пристъпим към разглеждане структурата на всяка една цел. За това ще говорим отделно, но в този списък трябва да попаднат доста от целите на диаграмата, защото почти всички се отличават с липса на ясни стъпки (средносрочни цели) и конкретни планове (краткосрочни цели), които да ни доведат до тяхното изпълнение.

Пример 2



В диаграмата на нашия втори пример се виждат не прекалено много, достатъчно конкретно дефинирани цели. Нека да започнем едно по едно. 

Дължина на Перспективата за бъдещето

Само от диаграмата не можем да кажем еднозначно до къде напред във времето се простира този параметър. Виждаме няколко формулирани като безсрочни цели. Това, разбира се е добре, но все пак някакви времеви рамки са ни нужни. Възпитанието на детето, например не продължава вечно. Рано или късно то ще напусне семейното гнездо и тогава тази цел ще загуби основния си приоритет и ще отстъпи на по-заден план. В професионалната сфера и в грижата са собственото здраве също не се виждат (поне на пръв поглед) конкретни срокове. Затова и първата препоръка ще бъде да се уточнят времевите граници на отделните цели, за да можем да си създадем реалистична представа за това до къде се простира перспективата за бъдещето. 

Къде са „дупките“ в структурата?

Веднага се вижда, че в областта на тесния социален кръг и семейството има значими безсрочни цели, на които обаче не съответстват никакви конкретни стъпки за непосредственото и малко по-далечно бъдеще. Едната слабост (ако можем така да я наречем) в структурата ни е именно в тази област и затова безсрочните цели тук (отбелязани в червено на диаграмата) попадат в списъка ни за по-нататъшна работа. Задачата ни ще е за всяка от тях да се набележат конкретни етапи напред във времето, чрез които да се работи за постигането им.

В професионалната житейска област (отбелязана със зелено) виждаме само средносрочни цели. Ако се загледаме по-внимателно, обаче ще видим, че две от тях са формулирани като безсрочни. Още повече, че на тях им липсват конкретни срокове и начин на измерване, за да можем спокойно да ги наречем средносрочни цели. Как например клиентът ни вижда професионалното си развитие след 5 или 10 години? Как разбира „стабилен финансов доход“ в същия период? Само от диаграмата не можем да отговорим на тези въпроси. Това оставя доста неяснота в тази сфера и затова препоръката тук ще бъде за консултиране по темата, за да се определят основните професионални приоритети и конкретните етапи за тяхното постигане. 

В същото време в областта на грижата за собственото здраве (в черно) почти липсват цели. Имаме една, не достатъчно добре формулирана, отбелязана като средносрочна, цел. Това ни изправя пред същия въпрос за основните приоритети. Друго важно тук е, че липсата на ясна визия за собственото здраве и поддържането му, може да се окаже проблем за другите сфери в дългосрочен план. В крайна сметка клиентът ни е основния „инструмент“ за постигане на целите си. Ако неговото състояние се влоши, такива неща като осигуряване на доход и сигурност за семейството могат да останат на заден план по силата на неизбежните обстоятелства. Затова препоръката тук е да се работи по посока изграждане на ясна дългосрочна визия и цели за поддържане на собственото здраве. 

Друго, което прави впечатление е, че навсякъде липсват краткосрочни цели. Това, разбира се е предмет на работата с всеки дългосрочен приоритет по отделно, но е добре да имаме поне представа има ли нещо конкретно, което вече се прави или може да се прави по някои от тях. 

Оценка на ресурса

На пръв поглед се вижда, че ресурсът не е „разпилян“ в много различни посоки. Това може да се дължи на това, че човекът реалистично оценява собствените си ресурси за справяне и не се опитва да носи много дини под една мишница. И все пак, когато имаме малко на брой цели, няма как да не си зададем въпроса дали така се използва пълния потенциал. За да може клиентът ни да научи за себе си отговора на този въпрос, най-напред е необходимо да се поработи по структурата на всяка цел по отделно. Чак тогава ще е ясно остава ли свободно време, средства и други ресурси за още нещо. 

Друго, което е добре да се отбележи е, че липсва важна житейска област – тази на широкия социален кръг. Много хора подценяват тази област от живота и не считат за обосновано да влагат време и усилия в нея. Това е нож с две остриета. Макар и не винаги да се вижда пряк резултат, ние все пак не общуваме само със семейството си. Изграждането на добра мрежа от контакти може да изиграе важна роля в професионалното и личното ни развитие. Затова е препоръчително, дори и да не ѝ се отделя основна роля, тази сфера все пак да присъства по някакъв начин в перспективата за бъдещето. 

Препоръки

Нека накратко да обобщим препоръките. Тъй като основните житейски сфери са добре разграничени и няма належаща нужда от работа по това, пристъпваме направо към целите. 
  • Да се определят времевите диапазони за всяка цел – тъй като целите в конкретно тази диаграма са формулирани основно като безсрочни, при анализа на всяка от тях трябва да се опитаме да определим етапите им и да ги разположим във времето.
  • Да се дефинират средносрочни и краткосрочни цели в областта на тесния социален кръг – както видяхме по-горе, добре разположените стратегически цели имат нужда от „пълнеж“, за да можем да разчитаме за доброто състояние на цялата област и за в бъдеще.
  • Да се определят ключовите приоритети в професионалната област – за по-нататъшна работа остава да се изясни какви са основните цели в тази област, както и пътя за тяхното постигане.
  • Да се структурират дългосрочните цели – там където казахме, че има дупки на ниво краткосрочни или средносрочни цели, да се анализират цел по цел и да се обсъжда как може да се подобри структурата. За това ще има отделни статии, за сега е достатъчно да ги набележим като задачи за работа.
  • Да се помисли за вмъкване на широкия социален кръг в перспективата за бъдеще
  • Да се направи преоценка на ресурса – тази препоръка може да се приложи чак след като имаме резултати по горните. Тогава вече ще стане ясно има ли излишен запас от време (и други ресурси) за оползотворяване или не. 

Надяваме се, че с тези примери анализа на резултатите от упражнението е станал малко по-ясен. Нека пак да отбележим, че едно такова занимание е строго индивидуално и същото се отнася и до резултатите. Да се опитваш сам да анализираш собствената си диаграма е едно не малко предизвикателство. И резултатите понякога могат да бъдат спорни. Най-добрият вариант е да бъдете консултирани от човек запознат с метода, с помощта на когото по-лесно ще можете да определите собствените си приоритети. Лична ефективност все още не е достигнала до този етап, но въпреки това възможност има. Можете да се свържете с нас чрез контактната форма на сайта, както и в коментарите по-долу и в социалните медии. Ще ви осигурим помощ по темата и ще можете да обсъдите диаграмата си с нас.