Защо са ни необходими помощни технологии, за да бъдем по-ефективни?

Живеем в среда, в която количеството информация се увеличава непрекъснато. Трудно е да се измери един такъв показател на глобално ниво, но дори и без специални изследвания по въпроса, можем да го забележим. Сравнено само с преди десетина-петнадесет години, на всеки от нас му се налага да възприема и обработва много повече стимули от средата за единица време. Защо това е така, е една дълга тема, която опасявам се, се простира далеч отвъд нашите цели.


Защо ни е все по-трудно да се справяме сами?


Накратко можем да сведем причините до две. Първата е
непрекъснатото обогатяване на дейностите които извършваме.
Средата изисква от нас да овладяваме нови умения, които да ни служат. Налага ни се да овладяваме нови професии и да влизаме в различни нови социални роли. Втората причина е това, че
каналите, по които информацията достига до нас стават все по достъпни и лесни за употреба.
Интернет предоставя не съизмеримо по-голямо богатство от източници, в сравнение с която и да било друга технология от преди това, а с навлизането на мобилните и носими технологии, достъпът до това информационно богатство може да бъде осъществен почти навсякъде и по всяко време.

Всичко това означава повече информация за нашите сетива и по голямо натоварване на нашите системи за когнитивна обработка. Това изисква от нас и нови умения за справяне. Дейностите, които извършваме с част от тия умения, обаче понякога са рутинни и повтарящи се. Друга част от тях не са пряко свързани с конкретната ни задача или цел.

Ако например трябва да посетим няколко места през деня и на всяко от тях имаме конкретна задача и работа за вършене, то ни се налага да мислим и как да стигнем до всяко от местата. Да решим какъв транспорт ще използваме и от къде да минем, за да е придвижването ни оптимално вписано в графика ни. Всичко това не се явява пряката цел на нашата работа, а нещо което отнема време и психична енергия. Необходимо е, за да се случи основната ни дейност, но не допринася пряко. Иначе казано, ако намерим начин да си спестим това непрекъснато мислене от къде трябва да минем, колко време ще ни отнеме това и дали ще закъснеем за следващия си ангажимент, няма да загубим нищо.

По същия начин, ако всеки месец имаме да плащаме една и съща сметка на едно и също място, но по определено време (както вярвам са повечето ни сметки), то да занимаваме вниманието си с нещо толкова рутинно, което така или иначе се върши всеки месец, е чиста загуба на психична енергия и време. При положение, че можем да делегираме тази задача, то с чиста съвест можем да си спестим мисленето и постоянното ѝ припомняне. Не защото не искаме да положим усилията да го правим, а защото тази енергия ни трябва за по-съществените неща, които имаме за цел.

Какво ни дава използването на помощна технология?


Делегирането на такива повтарящи се и рутинни дейности на достъпните ни помощни технологии ни служи за две неща:
Освобождава ни време.
На пръв поглед това време може да изглежда нищожно малко, но на практика не е така. Ако приемем управлението на времето, с което разполагаме за единна система от дейности, то интервалите загубено време в тази система се явяват грешки, влошаващи нейната ефективност. Загубата на време от рутинни дейности е всъщност системна грешка, която е от най-трудните за изчистване (още за Теория на грешките). Затова тези на пръв поглед не толкова значителни интервали от време всъщност са много важни за това графикът ни да бъде добре управляван.
Освобождава ни енергия.
С много от действията, които извършваме сме свикнали до степен на навик и не обръщаме внимание колко психична енергия ни отнема да се справяме с тях. Те просто са станали нашата „втора природа“. Но ако моята цел е да отида на определено място и да проверя или извърша нещо конкретно, то всички мисли за това как да се придвижа до там, кога да тръгна, за да съобразя транспорта, кога и как да тръгна за следващото място, на което трябва да отида и т.н., са изразходени усилия и психична енергия. Това не ни позволява да вложим цялата си енергия и концентрация в конкретната ни работа и съответно може да влоши качеството на нейното изпълнение. Когато сме делегирали тези действия извън собствената ни психика, неизразходената енергия може да се вложи в основната ни дейност. Това ни дава възможност да сме по-концентрирани и по-производителни.

Изводи

Помощник за съпътстващите дейности
Технологията ни е необходима, за да делегираме на нея по-маловажните и съпътстващи неща от конкретната дейност, която извършваме. Това ни позволява да се концентрираме върху основното, което вършим и да не се разсейваме с подробностите. Ако телефонът ни може да ни напомни да купим хляб на връщане към вкъщи, то няма да е необходимо през цялото време да държим актуална тази мисъл в съзнанието си. Освободените от това енергия и време могат да бъдат вложени в неща по-важни за самите нас.
Загубено време – спечелено време?
Усвояването на умения за използване на различни технически средства (компютри, мобилни устройства, софтуер и приложения за тях и т.н.), само по себе си иска време и усилия. Нали си говорим за ефективност? Защо ни е необходимо тогава да влагаме тия усилия и време? Влагането им е оправдано поради една основна причина. Използването на помощни технологии внася систематично подобрение в начина ни на функциониране.

Да вземем за пример транспорта. Различните видове лични и обществени транспортни средства съществуват от много време. За да се научи един човек да управлява съвременен автомобил е необходимо да изкара курс, да положи изпит, след това да го поддържа в изправност, редовно да го зарежда по бензиностанции, да сменя гуми, да ходи по автомивки и майстори, да търси непрекъснато място за паркиране и прочие все съпътстващи дейности. Тези дейности не са основната – да придвижва човека (и багажът му) от една до друга точка по-бързо, отколкото пеш. Но са необходими и изискват време, усилия и средства, за да функционира нормално един автомобил. Въпреки това милиони хора се придвижват с автомобил, именно защото той внася систематично подобрение в начина им на придвижване и в крайна сметка хората се преместват от точка А до точка Б по-бързо и лесно.
Аналогично и помощните технологии за управление на времето, работа с местоположения, както и тези за комуникация си струват усилията за усвояване. Защото в крайна сметка ни правят по-ефективни. А когато функционираме по-ефективно, качеството на работата ни се повишава, почивката ни е по-пълноценна и по-лесно можем да отделим време за хората, които обичаме.

Няма коментари:

Публикуване на коментар