Доход, социален статус и стресов отговор (откъс от книгата „Ефективност“)

Като говорим за предвидимост и сигурност, не може да не си зададем въпроса кое в съвременния начин на живот е най-силно свързано с тази сигурност и предвидимост? Оказва се, че един от най-добрите предсказващи фактори на заболеваемостта и смъртността в наши дни е социално-икономическият статус. Това не е учудващо! В пазарно общество дори здравето е пари. За съжаление понякога е повече пари, отколкото здравеопазване. Тази връзка на пръв поглед изглежда ясна, но нещата не са толкова прости. Да, някаква база на дохода предполага повече сигурност. Под определена граница всеки би бил в непрекъснат стрес. Ако не можеш да осигуриш прехраната на себе си и хората, които обичаш, хроничният стресов отговор е почти гарантиран. Като цяло бедността е свързана с много малки и хронични стресори. Дали обаче доходът е това, което ни прави по-стресоустойчиви? Отговорът на този въпрос е „не“.

Изследванията на Ичиро Кавачи и колегите му показват зависимостта на заболеваемостта и смъртността в различни общества, свързани с нещо, наречено социален капитал. Социалният капитал е целият общ ресурс, който едно общество притежава. Той е както материален, под формата на публична инфраструктура (паркове, пътища, болници), така и нематериален, като социални системи за организиране на разпределението на благата, правосъдието и здравеопазването. Цялата съвкупност от всички тези общи блага на едно общество показва по-добре дали в него ще има по-висока заболеваемост и смъртност, отколкото доходът на членовете му сам по себе си. Всъщност тази връзка е независима от абсолютния доход. Просто казано, ако една държава е богата, но ѝ липсва социален капитал (САЩ са класически пример), заболеваемостта и смъртността са по-високи, отколкото в по-бедна държава, но с повече социален капитал (например Япония). С една дума, не става дума за доход, а за това как се разпределят благата.

Ричард Уилкинсън и Кейт Пикет1 в техните изследвания демонстрират как общества с по-голямо неравенство са с по-лоши ключови показатели като самоубийства, психични болести (с големи дялове на депресивните и тревожни разстройства), затлъстяване, високо кръвно налягане, диабет и сърдечносъдова болест. Повечето от тези показатели са характерни и за хората, подложени на високи нива на хроничен стрес. Затова и стресът добре обяснява тези феномени. Обществата с по-голямо неравенство страдат от по-несправедливо разпределение на благата, като това генерира повече стресори в средата, влошава общото здраве, скъсява живота и влошава качеството му чрез гореизброените заболявания.

Това влошаване на здравето не е само за по-бедните хора. Заболеваемостта е увеличена и за по-богатите и добре осигурените. По-високият доход не е „имунизация“ против тези негативни ефекти. Ако искаме да се справяме по-добре с тях, ни е необходимо нещо повече – подкрепяща и справедлива социална среда, а за да имаме такава, е необходимо да имаме справедливо разпределение на благата и по-малко неравенство в обществото.

Социалният статус и това как възприемаме себе си в социалната йерархия са много ключов момент, когато си говорим за ефективност. В този контекст регулирането на хаотичността в нашето взаимодействие със средата става изключително труден проблем. Това е поради две причини:


  1. Социалната мобилност е трудна и се влошава с времето. Има тенденция хората все по-трудно да могат да преминат от по-ниска социална класа към по-висока. Тук също трябва да споменем социалното неравенство и да кажем, че в общества с по-малко неравенство този процес е по-лесен2.
  2. Социално-икономическият статус е фактор, който често се простира отвъд нашите възможности за избор. Никой не си избира къде и в какво семейство да се роди. Не винаги имаме избор какъв тип управление на обществото ни да имаме, а това в каква среда сме родени до голяма степен предопределя какви механизми за усвояване на средата и справяне със стресорите ще развием.

Това ни казва, че промяната на социалния ранг е фактор, който не винаги е по силите ни. Сами можем да потърсим социална подкрепа или да се погрижим да имаме достатъчно предвидимост в живота. Всичко това е почти винаги изцяло в наши ръце. Неравенството в обществото и наличието на богати, които генерират това неравенство, почти винаги е непосилно за промяна от страна на един отделен човек. Не трябва да ви учудва фактът, че именно хората с по-висок социален статус генерират неравенството в едно общество. Именно тези хора получават по-малко от обществените разходи. Защо да разчитат на болници, когато могат да си позволят специализирана лекарска помощ? Защо им е обществен транспорт, когато могат да осигурят личен на себе си и семейството си? Те нямат толкова голяма полза от обществени разходи и тъй като са в по-изгодна позиция да упражняват влияние върху управлението на държавата, често това се превръща и в политика. Така накрая всички страдат, включително и по-богатите, защото влошаването на показателите е за всички. Всичко това прави социалната среда такава, каквато е, и промените в нея трудни и бавни.

Ако искаме да живеем в по-добра среда, ни остават само две възможности. Да се опитваме да влияем на обществените процеси така, че неравенството да намалява, а справедливото разпределение на благата да се увеличава, е едната ни възможност. Втората е да се опитваме да приемаме социалния си статус по по-малко стресиращ начин. Ако целият ни живот е борба за по-висок доход, гарантирано стресорите и техните ефекти върху тялото ни ще са много повече. Подкрепата на близките ни хора обаче не идва с по-високия доход и статус, а с времето, прекарано с тях. Във времена като нашите, когато денонощието е само 24 часа и непрекъснато сме изправени пред избора за какво да ги оползотворим, ако ги вложим в преследване на дохода и социалния статус, няма да имаме време за социална подкрепа. Първото генерира много стрес, а липсата на второто многократно усилва ефектите му.


1 Richard Gerald Wilkinson е английски епидемиолог, преподавател в Нотингамския университет, Юнивърсити колидж (Лондон), както и в Йоркския университет. Заедно с Kate Pickett (епидемиолог, Йоркски университет) са автори на няколко книги и множество публикации, посветени на връзката между заболеваемостта и социалното неравенство.

2Това е т.нар. „крива на Великия Гетсби“, която показва как в обществата, където доходът е по-справедливо разпределен, възможностите на хората да постигнат по-висок социален ранг се увеличават. Това от една страна е плод на по-малката абсолютна разлика между най-ниския и най-високия доход, а от друга е плод на повечето възможности, което едно общество с по-голям социален капитал и по-справедливо разпределение на благата предлага.
Публикуваме серия от откъси от книгата „Ефективност“. Цялата книга можете да изтеглите от тук или като сканирате QR кода по-долу.

 

Няма коментари:

Публикуване на коментар